Тя вдигна буркана с лапата, зави Кейс и се отдалечи.
Той издаде лека въздишка, отчасти от разочарование, отчасти от облекчение. Нежните й грижи бяха едновременно възбуждащи и мъчителни.
„От нея ще излезе добра майка — помисли си той. — Но първо ще трябва да си намери мъж, достатъчно млад, смел или глупав, за да поиска от Бог деца, които не може да закриля.“
Кейс вече не беше толкова млад. Престана да бъде, когато се върна вкъщи след войната и намери само кървавите останки от семейството на брат си.
Останаха петима Калпепърови — каза си той. — И после всичко ще свърши.
Не се замисляше особено върху това, което беше свършил и което оставаше да бъде свършено Никой не обича да рови в помийна яма, но и никой мъж, който има достойнство, не би пренебрегнал задълженията си, когато трябвала ги свърши.
Калпепърови трябваше да бъдат спрени.
И Кейс трябваше да свърши тази работа.
Лекото раздвижване на въздуха и слабият аромат на рози му подсказаха, че Сара се е върнала.
— Надявам се, че това няма да те събуди — промълви тя — Просто една топла мокра кърпа и малко сапун. Нищо, което може да разтревожи един такъв силен мъж като теб.
Нежните пръсти се вмъкнаха в косата му и я пригладиха назад. Той замаяно се наслаждаваше на милувката, сякаш това беше само сън.
Кърпата, ухаеща на рози, се движеше по лицето му. Напомняше му за голям, топъл, леко груб език.
— Ще ти измия косата утре, когато си по-малко изморен — шепнеше тя. — Още първия път, когато докоснах косата ти разбрах, че я поддържаш чиста. Харесвам такива мъже. Косата ти е черна, хладна и лъскава като гривата на кон, само че е много по-мека.
Струваше му се забавно, че тя намира нещо красиво в него, но не реагира по никакъв начин. Както младостта, смехът също го беше напуснал след войната.
— Може би след няколко дни ще те избръсна — продължи тя тихо. — Но без мустаците. Те са по-дълги от брадата ти и явно не ги бръснеш.
Топлите ръце и нежните думи галеха Кейс. Той се унасяше все повече и повече, и изпитваше доверие, което би го учудило, ако беше в състояние да го забележи.
Но не го забелязваше. Беше така омаян от нежните грижи на Сара, както всяко друго създание, което беше попадало в ръцете й.
Одеялото се плъзна надолу към хълбоците му и това го разтревожи. Издаде лек звук на протест и дясната му ръка помръдна леко, сякаш се опитваше отново да дръпне завивката на предишното й място.
— Шшт — обади се Сара — Всичко е наред, Кейс. Просто махам мръсотията от теб. После ще те оставя на мира.
Ръката му се отпусна и той въздъхна дълбоко.
— Точно така — продължи тя, — така е добре. Продължавай да спиш, за да оздравееш и да полетиш отново. Макар че всъщност няма да летиш, нали? Просто ще яхнеш Крикет и ще си отидеш…
Кейс отново се понесе към онова място, което не беше нито сън, нито реалност.
— Калпепър… промъква се… отзад…
Кейс не знаеше, че е изрекъл тези думи на глас, докато Сара не му отговори.
— Ти си в безопасност в ранчото „Лост Ривър“ — мълвеше тя. — Ти си в безопасност при мен. Спи, Кейс. Няма да позволя на никого да ти стори зло.
Той смътно си спомни, че беше чувал тези думи и преди, когато треската и болката го бяха сграбчили толкова здраво, че той си мислеше, че само смъртта ще сложи край на мъките му.
В безопасност в ранчото „Лост Ривър“. Спи, Кейс.
Ти си в безопасност при мен.
Започна да диша по-дълбоко и по-бавно. Отпусна се въпреки сексуалното си желание и се остави на съня с аромат на рози.
Не реагира, когато усети, че платът около слабините му се разхлабва. Не го интересуваше нищо друго, освен че това трябва да продължи. Спокоен, възбуден, почти заспал, но въпреки това съвсем в съзнание, той усещаше само влажната кърпа, която се плъзгаше по тялото му. Остави се на удоволствието, защото в момента имаше нужда от него, почти толкова, колкото имаше нужда да диша.
Удоволствието го гъделичкаше, пулсираше като ударите на сърцето му.
С въздишка, която беше почти като стон, Кейс заспа.
Глава 7
— Какво си мислиш, че правиш? — попита Сара, влизайки в къщата.
— А ти как мислиш? — беше резкият отговор на Кейс.
Вратата зад нея се затвори с трясък и скри ярките лъчи на зимното слънце.
— Оттук — каза тя — изглежда, сякаш някакъв ненормален глупак подскача на един крак, използвайки пушка за патерица и куршум за мозък.
— За пушката си права.
Въпреки раздразнението си, Сара се усмихна. Остроумието на Кейс непрекъснато я забавляваше.
Не че Конър не беше остроумен, но с Кейс не беше същото. Малкият й брат просто не беше толкова нахален.