— Но с Конър е различно — продължи яростно тя. — Той може да стане лекар, адвокат или учител. Може да пътува и да се среща с влиятелни личности. От него може да излезе нещо!
— А той това ли иска?
— Как може Конър да знае какво иска? — отговори тя с нарастващ гняв. — Всичко, което той познава, е този малък каньон. Ако види какво представлява останалият свят и реши, че иска да се върне тук — добре. Но ако ми помогне Бог, брат ми ще има възможност да види света.
Сара все още поддържаше Кейс и той усети вибрациите на тялото й. Беше като изпъната струна. А силно изпънатите струни обикновено се късат.
— По-спокойно, малката — промълви той и я обърна към себе си. — Тези десет дни са ти се отразили зле.
— Остави тези десет дни! Просто искам… просто…
Тя скри лице в гърдите му. С нежност, учудваща за толкова силен мъж, той погали косата и гърба й, успокоявайки я.
Тя постепенно се отпусна.
— На колко години беше, когато умряха родителите ти? — попита той тихо.
— На тринайсет.
Кейс затвори очи. Беше виждал малки момичета, останали без родители по време на войната. Някои — тези, които имаха късмет — отиваха при роднини, които да се погрижат за тях. Други оцеляваха както могат — борейки се с бездомните кучета за къшей хляб. Много от тях умираха.
Съмняваше се, че Сара и брат й са били от щастливците, които имаха роднини.
— А Конър на колко години беше?
— На девет.
— Той ли беше най-малкият в семейството?
— И най-разглезен, нали?
— Той не е разглезен — веднага отговори тя.
— Ха! Притежава усмивка, която може да излъже и сатаната, камо ли една грижовна сестра.
Сара вдигна очи и срещна погледа на Кейс. Въпреки че беше пребледняла, в очите й нямаше сълзи.
— Бяхме пет деца и аз бях второто от тях. И единственото момиче. Майка дълго боледува след като роди Конър. Аз го хранех, люлеех, пеех му, грижех се за него…
Не можеше да понесе погледа на Кейс. Сякаш той проникваше и в най-скритите кътчета на душата й. Погледна настрани.
Много внимателно той притисна бузата й към гърдите си. След известно колебание тя прие утешителния жест.
Не си спомняше кога за последен път е имала някой, на който да се опре. След смъртта на родителите й тя беше тази, която трябваше да бъде силна, да прави това, което трябва да бъде направено, независимо от обстоятелствата.
— Била си като майка на Конър през цялото време? — обади се Кейс след малко.
Тя кимна.
— Останалите се издавиха в наводнението, но когато къщата започна да се разпада, аз грабнах Конър и се покачихме на едно дърво.
— Брат ти е щастливец — каза Кейс — Достатъчно разглезен, за да знае, че е обичан и не дотолкова разглезен, за да се смята за безполезен.
— Той не е разглезен — настоя отново Сара.
— Аха. Точно затова вчера така му се скара че е преследвал онази сърна, вместо да донесе дърва за огъня.
Тя се опита да вдигне глава и да погледне към Кейс, но установи, че не може. Ръката, която галеше косата й, беше непоклатима като скала. Можеше да се опита да се възпротиви на нежността му или просто да й се наслаждава, както се наслаждаваше на неочакван летен дъжд.
Тя въздъхна и отново се отпусна на гърдите му. Ароматът на мъж и сапун изпълни ноздрите й. Топлината на тялото му и меките косми на гърдите му под бузата й й напомниха че той е почти гол.
— Миришеш на рози — обади сетя след малко. — Само че някак… по-различно.
Ръката на Кейс се поколеба, после продължи да я гали.
— За това е виновен сапунът ти.
— Виновен? — Тя поклати глава и дългите й плитки погалиха голата му кожа. — Харесва ми как миришеш. Имаш ли нещо против?
— Крикет сигурно ще се чуди какво е станало с мен, но не, нямам нищо против.
— Добре. Единственият друг сапун, който имам, е от луга. Може да свали и кората на дърво.
Тя отново въздъхна и се сгуши до гърдите му като котенце. Гореща вълна заля Кейс, макар да знаеше, че жестът й няма нищо общо с флирта. Сара просто приемаше утешението, което той й предлагаше.
Макар че още от първия миг, в който видя разпусната прекрасната й коса с цвят на канела, той копнееше да я докосне.
Може би тя няма да има нищо против. Не се опитваше да я съблазни. Просто искаше да докосне тази красива коса.
Подпря се с една ръка на пушката и развърза връзките, които задържаха плитките й. Внимателно разреса с пръсти дългите кичури, докато косата й се разпиля. Кожата му усети колко е хладна. Пръстите му се вкопчиха в уханния водопад. Вдигна един кичур към лицето си, вдиша аромата му и после бавно го пусна.
— И на мен ми харесва как миришеш, Сара Кенеди.