Краката й се отпуснаха. Със замъглен разсъдък тя осъзна, че той целува и гали вътрешната част на коленете й, бедрата й…
— Кейс!
Той издаде някакъв въпросителен звук, който й подейства странно успокояващо.
— Ти си вътре в мен — каза тя високо.
— Господи, да. Ти си като мед.
Той отново бавно раздвижи ръката си. Горещата влага бликна отново.
— Мед и огън, достатъчни, за да стопят самата зима — прошепна той.
Тя се опита да каже нещо. Но не можа. Изпитваше непознато досега удоволствие, толкова силно, че тялото й се изпъна като лък.
С полуотворени очи Кейс наблюдаваше как изненадата и чувствеността обземат Сара. Тя вече нямаше нищо против ръката му да се движи толкова интимно между краката й. Отдаваше му се с доверие, което едновременно го объркваше и възбуждаше.
Той продължи да я гали.
Тя издаде гърлен звук.
— Боли ли? — попита той.
Тя не можеше да отговори, но тялото й можеше.
Отговорът й беше по-неустоим дори от песента на първата чучулига след тишината на зимата. Той се премести и коленичи между краката й. После отново повтори същото движение — бавно, дълбоко.
В този момент Сара осъзна, че е напълно зависима от него. Опита се да каже нещо, за да се пребори с безпомощността си, но от устата й не излязоха думи, а само гърлени звуци на удоволствие. Когато ръката му отново беше дълбоко вътре в нея, палецът му погали гладката пъпка.
Силно, изненадващо удоволствие избухна в нея, заливайки я с гореща вълна.
Той отново се премести, този път малко по-нагоре. Беше навсякъде — горещ и силен, нежен и любящ.
— Кажи ми, ако ти причинявам болка — каза той дрезгаво.
Тя едва чу думите му. Усещаше само парещото удоволствие между краката си и движението вътре в себе си — приятно, плашещо, безкрайно, чувствено.
Кейс изстена, когато усети отговора на тялото й, което го канеше да проникне по-дълбоко.
— Сара? Боли ли те?
— Чувствам се толкова… странно. — Тя трепереше. — Не ме боли — прошепна тя. — Не точно.
Той се претърколи заедно с нея. Тя възкликна изненадано, когато се озова върху хълбоците му.
— Какво правиш?
— Толкова си сладка и стегната. — Гласът му беше глух. — Така ще можеш сама да прецениш колко от мен можеш да поемеш.
— Не разбирам.
Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.
— Погледни надолу.
Тя погледна. Очите й се разшириха, когато видя, че телата им са съединени по най-първичния начин.
— Ние… — Гласът й заглъхна.
— Точно така е — продължи той, — половината го направихме. Останалото зависи от теб.
— Кое?
— Ако искаш още, просто се притисни към мен, после се надигни леко, после пак се притисни.
Тя колебливо размърда хълбоците си. Той стисна зъби, за да възпре желанието си да свърши точно в този момент.
— Как се чувстваш?
— Мисля, че… ми харесва.
Тя отново се раздвижи. И после отново. Той изстена дрезгаво Сара замръзна.
— Боли ли те? — попита тя.
— Сякаш пее чучулига.
Тя се поколеба, после се усмихна, разбрала.
— И на теб ти харесва — промълви тя.
— Не съм сигурен — излъга той — Опитай още няколко пъти.
Тя бавно се плъзна нагоре, после надолу, после пак нагоре.
Ръцете му се раздвижиха. Пръстите му се плъзнаха през червеникавите косъмчета, докато открият подутия център на страстта й. Погали го.
Стиснала очи, трепереща, Сара се опитваше да се приближи колкото е възможно повече към подлудяващите я пръсти. Хълбоците й се движеха все по-уверено върху възбудената мъжка плът между краката й. Той въобще не й причиняваше болка. Вече не.
Кейс се чувстваше прекрасно.
Наблюдаваше Сара с притворени очи и я галеше, докато удоволствието й ги намокри и двамата. После отдръпна ръката си.
Нещо диво и красиво се разстла върху горещите им, съединени тела. Очите на Сара се разшириха. В тях нямаше цвят — само черни зеници Тялото й се разтресе. Искаше още от Кейс, искаше да го почувства целия в себе си. Изведнъж тялото му се изпъна. С къси, дрезгави викове той свърши в нея. Когато виковете му продължиха, тя се вцепени. Страхуваше се, че някак си му е причинила болка. С очи, изпълнени с тревога, тя се взря в лицето му.
То беше така изпънато, сякаш нещо го болеше. По челото му блестяха капчици пот.
— Да не би раната ти…?
Той не разбра значението на думите й. Знаеше само, че тя се надига от него, а не искаше. Искаше да остане още малко в стегнатото й, топло тяло.
— Не мърдай — каза той глухо.
— Раната ти е. — Тя се надигна от него.
С дрезгав стон той хвана бедрата й и отново проникна в нея. После надигна хълбоците си нагоре. Силно. Удоволствието избухна в нея. Не можеше вече да движи хълбоците си, но откри, че може да се движи скрито, галейки го, докато той пулсираше дълбоко вътре в нея.