Треперенето й се усили. Тялото й се сви около него, тя застена от увеличаващото се удоволствие. Сякаш тялото й бе обхванато от пламъци. Тя пулсираше, отпускаше се, отново пулсираше.
Извика и се притисна към него, опитвайки се да се приближи още повече, отчаяна от нещо, което не можеше да назове. Но както всеки ястреб с качулка, тя знаеше, че свободата е там, наблизо и я вика.
Имаше нужда от свободата.
Кейс сложи ръцете си на хълбоците й и отново започна да се движи.
Заля я гореща, дива вълна, трептяща като крилете на освободен ястреб.
И тогава и тя се освободи.
Всеки дъх, който си поемаше, беше вик на удоволствие, който едновременно беше и неговото име. Той усещаше удоволствието й, пулсирането на тялото й, освобождаването й. Тялото му отново се изпъна. Той направи още едно бързо, рязко движение и забрави всичко останало, освен Сара и разтърсващите, безкрайни тласъци на удоволствието си, което тя бе предизвикала отново.
Чак когато и последните капки на страстта му се изляха в нея, той осъзна какво е направил.
Ами ако забременее?
Тази мисъл му подейства като гмуркане в леденостудена вода.
Бързо я надигна от тялото си.
— Кейс? — обади се тя, изненадана.
— Облечи се, преди да си настинала.
Тя потрепери, но това не беше от студ. Очите му бяха студени като зимна луна.
Глава 16
— Чудя се какво ги е накарало да променят намеренията си — обади се Конър. Гласът му прозвуча неестествено високо. Може би защото вечеряха в необичайно мълчание.
Всъщност, мълчанието беше неестествено още откакто Сара и Кейс се върнаха преди няколко часа. И двамата бяха някак напрегнати и въобще не говореха. Конър реши, че това има нещо общо със засадата на бандитите.
— Сара? — настоя той.
— Съжалявам. На мен ли говореше?
— По дяволите, ъъъ… говорех на задушеното. Какво мислиш, ги е накарало да променят намеренията си?
Тя премига, очевидно объркана.
— Защо бандитите са ви нападнали? — попита брат й бавно. — Напоследък не са се появявали.
— Предполагам, че им е станало студено в Спринг Кениън — обади се Кейс.
— Това достатъчна причина ли е да убиеш жена из засада? — Конър звучеше учудено.
— По-добра е от някои други.
Гласът му беше студен и малко груб. Явно искаше да сменят темата. Очите му казваха същото. Конър не обърна внимание на сигнала.
— Изглежда, Аб има проблеми и с роднините си, освен с Муди — продължи момчето.
Кейс дъвчеше бавно и не каза нищо.
— Какво имаш предвид? — попита Сара.
— Казахте ми, че Аб е казал на Муди да прави набезите си не по-близо от три дни път с кон от Спринг Кениън.
Тя кимна.
— Каньонът, в който сте били, не е толкова далеч, нито пък къщата ни, а и в двете нападения е замесен поне един Калпепър.
— Е? — Това беше Сара.
Конър я изгледа.
— Е, ясно е като бял ден, че Аб не може да контролира роднините си, още по-малко пък „Пасмината па Муди“.
Докато говореше, Конър посегна покрай Кейс за хляба. Столът на момчето изскърца.
— Можеш да помолиш да ти подадат хляба — каза остро Сара.
— Защо? Дори не ми беше необходимо да се протягам кой знае колко.
— Става въпрос за добри маниери.
— Изглежда, въпрос на добри маниери е също да не притесняваш човек, който си е глътнал езика — отвърна момчето.
— Подай ми хляба, когато свършиш — каза тя през зъби.
— Моля?
— Моля.
Кейс погледна към момчето.
— Престани да се заяждаш със сестра си. Вече достатъчно й се струпа на главата за днес.
Сара се надяваше, че никой няма да забележи, че се изчервява.
Конър изглежда се разкая.
— Съжалявам, сестричке. Не е много забавно да прекараш целия следобед, прегръщайки скалите, докато…
— Подай ми хляба — прекъсна го Сара. — Ако обичаш.
Не погледна към Кейс. Не го беше поглеждала, откакто разбра, че по някакъв начин го е отвратила този следобед. Но не знаеше какво лошо е направила.
И нямаше намерение да попита. Беше й достатъчно да знае, че той също не иска да я погледне.
— Благодаря — каза тя отчетливо, поемайки хляба от Конър.
— Няма защо. Мислиш ли, че Аб и Муди ще продължат?
Тя сви рамене.
— А ти, Кейс? — обърна се Конър към мъжа.
— Мисля, че Аб ще укроти момчетата си, като им доведе жени. Тогава няма да са толкова неспокойни.
Сара усети, че кръвта се отдръпва от лицето й.
Какво й бе казал Кейс? Нещо за това, колко отдавна не е бил с жена.
Сигурно трябва да му е благодарна, че беше нежен с нея.
Тя въздъхна и разрови храната си. Искаше й се да бе направила правилно това, в което бе сбъркала. Прехапа долната си устна.