— Жени? — обади се Конър в настъпилата тишина. — Няма ли само да причинят повече неприятности?
— Това умеят да правят най-добре — каза Кейс саркастично. — Но понякога човек има нужда точно от тях и от нищо друго.
— Ха! — възкликна момчето и се обърна към сестра си. — Ти как мислиш?
— Мисля — каза тя и стана от масата, — че това ми стига.
Конър погледна към чинията на сестра си.
— Стига ти? — Беше изненадан. — Залък хляб и малко задушено ти стигат?
— Да.
Сара грабна жилетката си и се отправи към вратата.
— Къде отиваш? — попита я Конър.
— Навън.
— И кога ще се върнеш? — настоя брат й. Единственият отговор беше трясъкът на вратата. Конър се намръщи и погледна към Кейс. По-възрастният мъж гледаше към вратата с безизразно лице.
— Какво й става? — попита Конър.
— Доста й се събра напоследък.
— Обикновено е така, но никога преди не се е държала по този начин.
— Търсенето на съкровище, което все го няма, може да разстрои човек — отговори Кейс.
— По дяволите, на нея й харесва да го търси. Мисля дори, че това е само извинение, за да излиза и да се скита навън.
Кейс ровеше в чинията си. После изведнъж остави вилицата и стана.
— И ти ли? — попита Конър.
— Какво?
— Нямаш апетит. Честно, това е заек, а не змия. Сам го сготвих.
— Ял съм змии неведнъж. Не е лошо, след като свикнеш с тази мисъл.
Конър направи гримаса.
С бързи движения Кейс препаса кобура на пистолета си. Отправи се към вратата. Когато я затвори след себе си, се зачуди какво да каже на Сара, за да я накара да разбере, че не бива да са любовници.
Това просто не биваше да се случва! Негова беше вината. За всичко.
Не биваше въобще да я докосва.
Все още не можеше да разбере как бе успяла да го накара да загуби самообладанието си. Винаги бе успявал да контролира желанията си дори и в по-младите си години.
Господи, тя може би носеше вече негово дете.
От тази мисъл го полазиха студени тръпки. Не искаше да се чувства отговорен за още един детски живот.
Никога повече.
— Кейс?
Той се извърна рязко и извади револвера. Но веднага бързо го прибра в кобура, защото на вратата стоеше Конър.
Момчето подсвирна.
— Бърз си!
— Съжалявам — каза Кейс. Гласът му беше дрезгав. — Не чух, че си отворил вратата. Малко съм напрегнат след това, което се случи днес.
— Можеш ли да ме научиш да го правя?
— Не и с твоето оръжие.
— А какво ще кажеш за пистолетите на бандитите?
Кейс се огледа наоколо. Сара не се виждаше никъде.
— Сигурно е отишла в Каньона на елените — каза брат й. — Това е второто й любимо място.
— А кое й е първото?
— Онази скала, на която си я намерил първия път.
— И защо ходи там?
— Казва, че това я успокоява.
Клепачите на Кейс трепнаха.
— Но откакто се появиха бандитите — добави Конър, — тя ходи да се успокоява в Каньона на елените. Ако и сега е отишла там, явно засадата я е разтревожила повече, отколкото показва.
„Засадата, или това, което се случи след това — помисли си Кейс горчиво. — Боже Господи, защо го направих? Можех да й доставя удоволствие, без да рискувам да забременее.“
Но не получи отговор, освен болката дълбоко вътре в него, която се появяваше винаги, когато си спомнеше за топлия, страстен отговор на Сара.
Той просто я беше имал, но продължаваше да я желае. А трябваше да се отърве от това.
— Донеси един от пистолетите на бандитите — каза той рязко.
Тонът му накара Конър да се поколебае, но това трая само миг. Вече почти се беше примирил, че някога ще успее да убеди Кейс да го научи как се борави с револвер.
— Връщам се веднага — каза той нетърпеливо.
Кейс не отговори. Взираше се в посоката, в която се намираше Каньонът на елените. Видя силуета на Сара, която се катереше по склона.
Продължаваше да я наблюдава, когато Конър се върна.
— Не се тревожи — каза момчето, докато затваряше вратата след себе си. — Няма друг път към този каньон, освен оттук. Тя е в пълна безопасност.
Кейс кимна, но не свали погледа си от нея, докато тя не изчезна в сенките. После с нежелание се обърна към момчето, чиято усмивка му напомняше твърде много за Сара.
— Кой си избра? — попита го той.
— Този. Много лесно се вади.
Кейс не беше изненадан, че Конър се е опитвал да си служи с револверите на бандитите. Нито пък се изненада, че момчето бе избрало най-бързия пистолет от всичките.
— Наистина се вади много лесно — каза той безстрастно, — но затова пък не стреля точно.
Конър се намръщи към пистолета в ръката си.