Кейс сви рамене.
— Достатъчно си голям, за да можеш да поемеш малко олово, ако се наложи. По-добре е да стреляш последен, отколкото пръв.
— Най-добре е да стрелям пръв и последен.
Очите на Кейс леко се присвиха.
— Всеки би искал да е така. Но независимо колко си добър, винаги има някой друг, който е по-добър от теб. Най-добрата битка е тази, която си избегнал.
— Звучиш като Сара.
— Тя е жена със здрав разум.
— Продължава да се отнася с мен като с дете.
— Тя те е отгледала. А е нужно време, за да свикнеш с това. И за двете страни.
Конър направи кисела физиономия. Устните му бяха стиснати точно като тези на Сара. Кейс едва понасяше гледката.
„Не биваше да я докосвам — отново си помисли той. — Сега, след като я имах, наистина ще ми е много трудно да го забравя. Не знаех, че на света съществува нещо толкова сладко. И толкова горещо. Господи, дори и да умирам, пак ще си спомням изненадата и страстта и. Вкуса й.“
Звукът от зареждането на револвера напомни на Кейс, че се е заел да обучава любимия по-малък брат на Сара как да оцелява в този див свят.
— Ют е прав — каза Кейс. — Сестра ти смята, че светът започва и свършва с теб.
Конър рязко вдигна глава. Слънцето се отрази в очите му и те станаха изумруденозелени.
— Бих умрял за нея — каза той спокойно.
Кейс не се и съмняваше.
— Тя би предпочела да останеш жив — наблегна той.
— И точно това е намерението ми.
— Добре. Това означава, че няма да спориш, когато ти кажа да се върнеш в къщата и да донесеш третия револвер. Онзи, чиято цев не е скъсена.
За миг момчето изглеждаше така, сякаш ще започне да спори. Но после се усмихна.
— Ют ми каза, че ако успея да те убедя да ме учиш, ще трябва да те слушам.
Едната вежда на Кейс се повдигна въпросително.
— Той казва, че си единственият човек, успял да се измъкне жив от стрелба с Калпепърови — обясни Конър.
— За малко да не успея. Затова смятам да те науча на нещо повече от стрелбата. Ще те науча как да се бориш с Калпепърови. Ще ти разкажа за отвратителния им навик да нападат из засада, да вземат заложници и да ги продават на команчите.
— Сигурно доста често си се сблъсквал с Калпепърови?
— Аз и брат ми ги преследваме, откакто войната свърши.
Конър щеше да попита защо, но видя изражението в очите на Кейс и се отказа.
— Колко убихте? — попита той вместо това.
— Недостатъчно.
Конър не зададе повече въпроси.
Глава 17
— Ще му занесеш ли храната? — попита Лола.
Сара погледна към хляба и задушеното еленско, които й подаваше Лола. Опита се да измисли някакво извинение да не занесе вечерята на Кейс.
Той стоеше на пост на билото. Сам.
През изминалите три дни тя бе положила доста усилия да не остава насаме с него. Преди два дни дори се беше измъкнала тайно, за да търси съкровището сама.
Ушите й още пламваха, като си спомнеше укорите му.
„Да се инатиш е едно, но да се държиш като глупачка е съвсем различно. Следващия път, когато излезеш да търсиш среброто сама, ще те проследя и ще те върна тук, привързана за седлото ми.“
Сара повече не излезе да търси съкровището сама. Нито пък с Кейс. Само от мисълта какво се бе случило последния път, когато беше сама с него, по тялото й пробягваха горещи и студени вълни едновременно.
Казваше си, че е от притеснение. Но не беше съвсем сигурна.
— Едната ми коза се е изгубила — обясни Лола. — Онази на белите и черни петна.
Сара веднага забрави собствените си тревоги.
— От колко време я няма?
— Нямаше я в стадото, когато Гост го докара преди малко.
Сара взе чинията.
— Ще занеса вечерята на Кейс, а ти иди да търсиш козата. Тя е най-хубавото животно от цялото стадо.
Лола й се усмихна и побърза да се отдалечи.
— Но ако Кейс ми се развика, че съм отишла там сама, ще му кажа да се обърне към теб — извика Сара след нея.
Лола се изсмя в отговор.
Когато стигна до билото, слънцето вече се скриваше зад планините. Както винаги, спокойствието на заобикалящата я земя я плени. Тя спря и се загледа в безкрайната мрежа от каньони.
Грубите линии на скалите бяха по-красиви за нея от всеки зелен хълм.
Над скалите, които заобикаляха долината Лост Ривър, се издигна ястреб. Полетът на птицата беше волен, а дивият му крясък прозвуча като песен в тишината на душата й.
Сара се усмихна, притвори очи и се наслади на момента.
С присвити очи Кейс я наблюдаваше, прикрит зад един близък храст. Трябваше да използва цялото си самообладание, придобито по време на войната, за да не се втурне към нея и отново да я люби.
Защо бе дошла тук? През последните дни правеше всичко възможно, за да го избягва.