Сара се вгледа в двамата мъже.
— Спали ли сте въобще, откакто сте тръгнали?
— На седлото — отговори Хънтър. — Това е номер, който само войниците умеят.
— От колко време яздите?
— Не знам — призна той и уморено потри лицето си. — Просто съм доволен, че не сме бързали за погребение.
— Ние имахме малко работа с лопатите — каза Сара, — но засега сме погребали само няколко от хората на Муди и един Калпепър.
Хънтър погледна към брат си. Лицето му внезапно се изпъна и това й напомни за Кейс.
— Калпепърови са наблизо, така ли? — попита Хънтър.
Кейс кимна.
— Чухме само за двамата в „Испанската църква“. Аб също ли е тук?
— Само докато ми падне на мушка — отговори Кейс. — Тогава вече ще е на път за ада.
— Други Калпепърови?
— Всичките, с изключение на онзи, който убих преди няколко седмици.
— Какво се случи? — полюбопитства Хънтър.
— Той и двама от хората на Муди бяха решили, че ще ни изненадат, като се промъкнат към къщата през нощта — отговори Кейс.
Морган поклати глава.
— Чух два крясъка на бухал, които звучаха фалшиво, и излязох на лов — продължи Кейс.
Сара стисна устни. Страхът, който бе изпитала за него през онази нощ, беше нещо, което никога нямаше да забрави.
— Кейс още не беше оздравял напълно — каза тя дрезгаво. — Онзи Калпепър почти го хвана натясно.
— Кой от всичките беше? — попита Хънтър.
— Не беше Аб — отвърна Кейс. — Един от пръстите му липсваше. Последния път, когато бях достатъчно близо, за да мога да броя, Аб си беше с десет пръста. Може би беше Парнел.
Хънтър намести шапката си с бързо движение на ръката.
— Добре — каза той. — Ще се погрижим за тях, но първо трябва да си починем.
— Да се погрижите за тях? — повтори Сара.
— Няма за какво да се притесняваш, госпожо — обади се Морган. — Просто една недовършена работа.
— Но вие сте само четирима, като броим и Ют — каза тя. — А те са поне дузина.
— Някъде толкова — обади се Кейс. — Двама от хората на Муди са се измъкнали през нощта. Аб не им харесва.
— Кога за последен път си ги броил? — попита Хънтър, гледайки настойчиво брат си.
— Преди два дни. Имаше пресни следи, които се отдалечават от лагера, но не се връщат.
Гласът и изражението му подсказваха, че това няма да е за последен път.
Сара изгледа последователно тримата мъже, отвори уста, за да попита нещо, после я затвори. Каквото и да кажеше, нямаше да промени решителността, която се четеше върху лицата им.
Нито пък можеше да спори с тях. Да имаш бандити за съседи бе все едно да имаш гнездо на гърмящи змии под прага. Рано или късно някой ще бъде ухапан.
— Да отидем в къщата — каза тя. — Имат повече нужда от почивка, отколкото от приказки. И двамата са в плачевно състояние.
Хънтър леко се усмихна.
Морган се изсмя и погледна косо към Кейс.
Той не се усмихваше, нито пък се смееше. Гледаше Сара с тревога и с някакво друго, трудно определимо чувство.
Тя му се усмихна по-скоро с устни, отколкото с очи. Но усмивката й се промени, когато се обърна към двамата изморени ездачи.
— Вървете по тази пътека надолу — каза им тя — Аз ще тръгна първа, за да предупредя Ют и Лола да не ви застрелят.
— Лола? — учуди се Морган. — Да не би да става въпрос за Голямата Лола?
— Така са я наричали някога. Но сега тя си е просто Лола.
Той се усмихна.
— Ще приема думите ти на доверие. А този Ют — да не е един дребничък човечец, който говори малко и върши още по-малко глупости?
— Същият.
— Проклятие! — После побърза да добави: — Извинявам се за езика си, госпожо.
— Не се притеснявай — каза тя сухо. — Не очаквам салонни маниери.
— Никога не съм мислил, че отново ще ги видя живи тези двамата — обясни Морган. — Чух, че Ют е убит от хайка, а след това Голямата… ъъъ… Лола изчезнала.
— Сара измъкнала Ют от същата дупка, в каквато се намирах и аз — намеси се Кейс. — Той смята, че слънцето изгрява и залязва само заради нея.
— Разбираемо е — каза Хънтър. — Мъжете мислят само хубави неща за жените, които са им спасили живота.
— Не и брат ти — каза Сара горчиво. — Така че не се притеснявай за него. Възгледите му за живота са си останали същите.
Кейс не показа раздразнението, което изпита от думите й. Нито пък показваше желанието си, което го обземаше всеки път, щом вятърът довееше до обонянието му аромата на рози и жена.
Ароматът на Сара го преследваше.
Не трябваше да мисли за това.
Щеше да е по-лесно да спре да диша.
Морган погледна първо към Сара, после към Кейс и се покашля.