— Още колко време трябва да останеш на пост?
Кейс свали погледа си от Сара с неудоволствие, което почти не можа да прикрие.
— Още няколко часа.
— Ще поема останалото време — каза Морган и се протегна.
— Ти си по-уморен от мен.
Морган се ухили.
— И по-гладен. Мисля, че вечерята, която ще изям тук, ще е по-обилна от онова, което ще ми остави Хънтър долу.
— Ще стоя до него с пушката — каза Сара. — В моята къща всичко се дели по равно.
— Само се шегувам — ухили се Морган. — Полковникът по-скоро би се отказал от своята порция, отколкото да остави някой от хората си гладен. — После се обърна към Кейс. — Какъв е сигналът ви за опасност?
— Същият като в Тексас, само че за „Всичко е чисто“ използваме крясък на ястреб. Сара много ги обича.
— Убийци на пилета, това са те — промърмори Морган.
— Хайде, Хънтър. Да доведем конете!
— Ще донеса вечерята ти. Оставих я при скалите — каза Сара на Морган. — Страхувам се, че вече е изстинала.
— Не бих се оплаквал, дори и ако трябва да убия някого, за да я получа.
Когато тя се появи от храсталака с вечерята, Кейс и Хънтър вече се бяха върнали. Водеха шест коня. Личеше, че са яздени дълго и без пощада. Бели линии показваха къде беше засъхвала потта им.
Единият от конете беше едър жребец, който много приличаше на Крикет. Останалите бяха мустанги, кръстосани с расови коне.
Хънтър се метна на жребеца с лекота, която напомни на Сара за Кейс.
— Аз ще тръгна първа, за да предупредя Ют — каза тя и се насочи към пътеката.
— Не е нужно да вървиш пеша — каза Хънтър. — Багъл Бой е джентълмен. Няма да има нищо против да носи двоен товар.
— Ако тя трябва да язди с някого, ще язди с мен — обади се рязко Кейс. После, като чу гласа си, добави: — Багъл Бой изглежда изморен.
Черните вежди на Хънтър подскочиха нагоре. Очевидно брат му изпитваше чувство за отговорност към малката вдовица.
Някои дори биха го нарекли чувство за притежание.
Кейс изсвири. Крикет дотича от скривалището си надолу по пътеката. Без да казва нищо, Кейс развърза юздите му. После се обърна, за да помогне на Сара да се качи.
Но нея я нямаше.
— Побягна като изплашена котка — каза Хънтър. — Предполагам, че мисълта да язди с теб въобще не й допада.
Кейс сви рамене и си каза, че не е разочарован.
Но беше. Беше очаквал с нетърпение мига, в който ще усети тялото на Сара в ръцете си.
Желанието му не го изненадваше.
Но болката, която изпита от това, че тя избяга от него, наистина го изненада.
Трябваше да оправят всичко това, помисли си той. Още тази вечер.
Самата мисъл предизвика чувствено очакване в тялото му.
Просто ще поговорят. Нищо повече. Повтаряше си го непрекъснато, докато слизаха надолу.
Но не беше сигурен, че си вярва.
Глава 18
— Съжалявам — каза Сара. — Някой ще трябва да стои прав. Нямам достатъчно столове за всички.
— Напоследък доста поседях — каза Хънтър и се усмихна. — Нямам нищо против да ям прав.
Докато Сара сервираше вечерята, Конър поглеждаше ту към Хънтър, ту към Кейс и клатеше глава.
— Приличате си като две капки вода — каза той. — Очите на Хънтър са сиви, а не сиво-зелени, но ако Кейс се обръсне и поне веднъж се усмихне…
Хънтър се усмихна тъжно.
Брат му въобще не се усмихна.
— Внимавай за обноските си — обади се Сара.
Конър се намръщи.
— Ют е научил брат ти на добри обноски, що се отнася за оръжията — каза Кейс равно.
— Заслужава похвала — промърмори тя. — След тази стрелба наоколо напоследък е истинско чудо, че Конър още не е пострадал.
Върху бузите на брат й избиха червени петна.
— Недей да се караш — каза Кейс. — Конър върши мъжка работа и я върши добре.
Сара се извърна и погледна Кейс в очите за първи път от момента, в който той я свали от себе си и побърза да се облече.
— Конър е мой брат, не твой — каза тя, отчетливо произнасяйки думите. — Затова не се бъркай.
— Не.
Веждите на Хънтър подскочиха нагоре. Не беше виждал такова упорито изражение върху лицето на брат си от времето преди войната.
— Моля? — Гласът й беше ледено вежлив.
— Чу ме. Конър има ръст на мъж и върши мъжка работа. Не е необходимо да се държи за полата ти всеки път, когато тръгне нанякъде. Точно в този момент имаме нужда от мъж, а не от момче.
Сара пребледня. Тя отвори уста, за да излее гнева си.
— Всичко е наред — бързо каза Конър на Кейс — Аз и сестра ми сме преживели доста неща заедно. Тя е свикнала да се суети около мен, а аз съм свикнал да се тревожа за нея.
Сара бързо се извърна към него. Когато видя спокойствието, изписано на лицето му, гневът й изчезна. Тя му се усмихна и отново се зае със сервирането.