Хънтър въздъхна с облекчение.
Кейс промени темата.
— Как е Елиза? — попита той.
Върху лицето на Хънтър грейна усмивка.
— По-красива от всякога. Скоро пак ще ставаш чичо. Изражението, което се появи на лицето на Кейс, трудно можеше да се опише. В него имаше болка и радост, и някакво съжаление.
— Още деца? — попита той безстрастно. — Ти си по-смел от мен.
— Или съм по-голям глупак. Но пък съм безкрайно щастлив. Когато съм с Елиза, слънцето сякаш грее по-силно.
Сара си спомни какво й беше казал Кейс — че любовта между някои хора кара слънцето да грее по-силно. Говорил е за Хънтър и Елиза, помисли си тя. Конър погледна към двамата мъже.
— Защо човек трябва да е смел, за да има деца? — попита той.
— Децата умират — каза Кейс. Това бяха единствените му думи.
Хънтър въобще не се обади. Сара се покашля.
— Яжте, преди да е изстинало — каза тя и сложи една чиния пред Конър.
Не трябваше да му се повтаря. Той се изправи и започна бързо да яде.
Хънтър отново въздъхна тихо. Днес беше един от малкото пъти, в които бе чувал брат си да говори за смъртта на племенницата и племенника си.
Без да го поглежда в очите, Сара подаде чинията на Кейс. Той и Хънтър започнаха да се хранят. Не бяха толкова бързи, колкото Конър, но също бързо опразниха чиниите си.
Когато Сара отново ги напълни, без дори още да е хапнала нещо, Кейс вдигна поглед.
— Къде е твоята вечеря? — попита той.
— Вече ядох.
Той не й повярва. С изненадваща бързина сграбчи китката й и сложи чинията си в ръката й.
— Яж — рязко заповяда той. — Ако отслабнеш още малко, няма да е нужно да отваряш вратата, за да излезеш. Просто ще се промъкваш през цепнатините между дъските.
Тя се опита да му върне чинията.
— Трябва да смеля малко царевица — оправда се.
— Аз ще я смеля.
— Имаш си достатъчно задължения — да стоиш на пост, да учиш Конър да стреля, да правиш куршуми, да носиш дър…
— Яж.
Сара отвори уста, за да спори, но се отказа и пое лъжицата, която Кейс й подаде.
— Не е прилично да говориш с пълна уста — каза Кейс спокойно. — Колко пъти трябва да ти се казва?
Конър се задави. На закуска беше получил лекция на същата тема, с точно същите думи. Кейс потупа момчето.
— По-добре си лягай — каза му той. — Трябва да застъпиш набилото в полунощ.
— Остави го да спи — бързо се обади Хънтър. — Морган и аз можем да поемем някои от дежурствата.
— Благодаря, но не — обади се Конър. — Яздили сте дълго. Можем да си разпределим дежурствата утре вечер.
По време на Гражданската война Хънтър се беше научил да преценява момчетата на възрастта на Конър. Въпреки че имаше тъмни кръгове под очите, не беше чак толкова изтощен.
— Добре — отговори Хънтър. — Благодаря ти.
— Няма защо, сър. — Конър се ухили и погледна насмешливо към сестра си. — Как се справям?
Сара се засмя, въпреки че й се искаше да заплаче. Погледна брат си.
— Справяш се отлично — каза тя. Гласът й беше леко дрезгав. — Винаги си се справял добре. Само дето аз малко трудно забелязвам.
— Имаш по-важни неща да вършиш, вместо да ме потупваш по рамото за глупостите ми.
От ъгълчето на окото й се плъзна една сълза.
— Грешиш — прошепна тя. — Няма нищо по-важно от това.
Смеейки се, той я прегърна силно и бързо се завъртя. Кейс взе чинията, после й помогна да запази равновесие, когато Конър я пусна на земята.
— Лека нощ, приятели — каза момчето, запътило се към вратата. — Кажете на Лола да ме събуди, като стане време.
Както Кейс, Конър сега спеше в храсталака зад къщата. Въпреки че никой не го беше споменавал, и двамата се страхуваха, че Калпепърови могат отново да се промъкнат от тази посока.
— Добър млад мъж си отгледала — каза Хънтър.
Сара се усмихна почти тъжно.
— Това е повече негова, отколкото моя заслуга.
— Съмнявам се.
— Попитай Кейс. Той смята, че съм ужасна майка.
Веждите на Хънтър отново подскочиха нагоре.
— Не съм казвал нищо такова — равно каза Кейс.
— Ха! — възкликна тя. — Само където непрекъснато повтаряш, че принуждавам Конър да се държи за полата ми.
Той понечи да спори, но само промърмори нещо под носа си. Погледна към Хънтър за помощ.
Брат му се усмихна, развеселен, но не каза нищо.
— Ето — каза Кейс и й подаде чинията. — Пробвай малките си остри зъбки върху това.
— Да не би да искаш да кажеш, че задушеното ми е жилаво? — попита тя със сладък гласец.
— Боже Господи! — възкликна той.
Сара се обърна към Хънтър.
— Недостатъчният сън прави брат ти сприхав. Не си ли забелязал? Ако ми се довери достатъчно, за да ме остави на пост, може би ще може да се наспива.