Хънтър подръпна мустаците си и положи усилие да не се засмее. И почти успя.
— На чия страна си? — попита Кейс брат си.
— На този, който държи чинията с храна.
— Ето — каза Сара и му я подаде. — Наяж се хубаво. Аз трябва да смеля царевица и да попреда.
— Казах, че аз ще смеля царевицата — обади се Кейс.
Хънтър се усмихна и започна да яде. Бързо. Винаги усещаше кога ще се разрази буря.
— Имаш нужда от сън — каза Сара на Кейс.
— А ти нямаш, така ли?
— Не съм и наполовина толкова сприхава, колкото си ти.
— И кой го казва?
Кейс се обърна към брат си, който вече се бе запътил към вратата.
— Хънтър?
— Лека нощ, деца.
Вратата се затвори след него.
— Къде ще спи? — попита Сара.
— Отзад, при нас.
— Толкова ли лошо мириша?
Той премигна.
— Какво?
В очите на Сара напираха сълзи. Още я болеше за това, че Кейс толкова бързо се отдръпна, след като бяха правили любов.
Тя се обърна и посегна към тигана над огъня.
„Какво ми става?“ ядосваше се тя на себе си. „Никога не плача, а ето че сега плача почти непрекъснато.“
— Напоследък всеки бяга от мен, сякаш съм се била със скункс и съм загубила — промърмори тя.
Посегна към това, което мислеше, че е дървената дръжка на тигана. Но вместо това хвана самото нагорещено желязо.
— Проклятие! — извика тя и бързо го пусна. Започна да тръска ръката си.
— Защо го направи? — попита Кейс.
— Защото съм идиотка, как иначе? — озъби се тя.
— По дяволите, не си по-голяма идиотка от мен. Дай да видя.
Тя бавно разтвори ръката си, но не я протегна към него.
— Нищо ми няма. Просто се опарих, това е всичко.
Кейс погледна към стиснатите й устни и се почувства безпомощен, а това само го ядоса повече. Лявата му ръка се стрелна и хвана китката й.
— Такъв инат си, че не би ми казала, дори да си се изгорила до кокал — каза той и дръпна ръката й. — Просто искам да видя сам.
— Кой ти даде право да…
— Ти — прекъсна я той рязко.
— Кога?
— Когато ме покани в тялото си.
Тя стана алено червена, после изведнъж пребледня. Опита се да заговори.
От устните й не излезе никакъв звук.
С нежност, от която й се доплака, Кейс разтвори дланта й. В основата на пръстите й имаше розова ивица.
Той издаде такъв звук, сякаш сам се беше опарил. После вдигна ръката й до устните си и целуна белега.
Тя потрепери и леко въздъхна. Дъхът му и нежното докосване на брадата му върнаха всичките интимни спомени, които тя се опитваше да забрави.
Особено края, когато той дори не поиска да я погледне.
— Недей. — Тя се задъхваше. — Не го прави.
Кейс вдигна поглед. Очите му бяха като дълбоки вирове — спокойни, но със стаени сенки в дълбините.
— Причинявам ли ти болка? — попита той.
— Не още.
— Досега причинявал ли съм ти болка?
— Да — дрезгаво отговори тя.
— Когато бях в теб?
Тя затвори очи и извърна лицето си.
— Скъпа, причиних ли ти болка?
— Не… тогава…
Той се наведе над дланта й и отново я целуна.
— Кога ти причиних болка?
— След това. Когато нямаше търпение да се отървеш от мен.
Той рязко вдигна глава. Сара не го гледаше. Гледаше в пода, съвсем засрамена.
— Не знам какво направих, че ти така се отврати от мен — прошепна тя.
— Ти…
— Не — отчаяно го прекъсна тя. — Не ми казвай. Това няма значение. Повече няма да се повтори.
— Не бива — съгласи се той.
Но още докато произнасяше думите, нещо дълбоко вътре в него остро се противопостави на мисълта никога повече да не прави любов със Сара.
По бузата й се търкулна една сълза и се спря в ъгълчето на устата й.
Той се наведе и я пое с език.
— Недей! — Тя трепереше. — Няма да мога да го понеса още веднъж.
— Сара — прошепна той до устните й. — Моя сладка, страстна, невинна Сара. Ти не си ме отвратила по никакъв начин. Бих продал душата си, за да бъда още веднъж с теб.
Тя се задъха.
— Тогава защо…? — прошепна тя.
— Защото ще ми струва много да бъда твой любовник. От душата ми не е останало почти нищо.
— Не разбирам.
Той надигна брадичката й. После я целуна с нежност и страст, от които и на двамата им спря дъхът.
— Не знам дали мога да ти обясня.
Тя само го гледаше с очи, които сякаш бяха огледален образ на неговите. Болка и желание, страст и съжаление.
— Отидох на война, когато бях на петнайсет. И накарах Хънтър да дойде с мен.
Тя прехапа устната си. В гласа му звучеше отвращение от самия него.
— Брат ми беше женен за една безполезна малка кокетка — продължи той. — Имаха две малки деца — Тед и Емили.
Въпреки че гласът му беше привидно спокоен, Сара усещаше колко му е трудно да говори за племенницата и племенника си. Искаше й се да му каже да спре.