— Някой трябва да унищожи това змийско гнездо — каза той.
— Ще е само загуба на време — отвърна Сара. — Има достатъчно змии, които да дойдат на мястото на тези, които прогониш.
— Някои змии са по-лоши от другите.
— Като Калпепърови ли?
— Тях не можеш да ги прогониш. На тях трябва да им откъснеш главите и да ги заровиш под някой камък.
Студена тръпка премина по тялото на Сара. В този момент Хънтър звучеше точно като брат си.
Зарадва се, когато Морган се върна с една торбичка кафе на зърна и мелачка. Не след дълго ароматът се разнесе из къщата и дори излезе през пукнатините между дъските.
Не мина много време и Ют и Кейс се появиха на вратата. Кейс току-що се беше измил.
— Надявам се, че си носите чаши — обади се Сара. — Аз нямам достатъчно.
Мъжете извадиха по едно канче. Тя им наля кафе.
— Хлябът е готов, но е още горещ.
Ют напълни чинията си с фасул, взе си хляб, избра си едно местенце близо до огъня и седна. Започна да яде. Явно беше свикнал да се храни, без да седи на стол. Останалите се настаниха около масата.
След това настана тишина, нарушавана само от дрънкането на лъжиците. Сара се зае да слага дърва в огъня.
Когато изяде фасула, Хънтър се отдръпна от масата с доволна въздишка.
— Не съм ял такъв фасул, откакто бях в Тексас — каза той.
— Заради лютите чушки е — каза Сара. — Ют ме научи да ги харесвам.
— Ще трябва да намеря малко семена, за да ги посее Елиза.
— Аз ще ти дам — обади се Ют.
— Това ще се хареса на жена ми. Загуби много от зеленчуците, когато бандитите насипаха сол в градината ни.
— Имаме тикви, картофи, фасул, царевица — каза Сара. — Можеш да си вземеш всичко, от което имаш нужда. Ако искаш семена от лен, също можем да ти дадем. Имаме и достатъчно яйца.
— Особено като се има предвид начина, по който Конър събира яйцата — каза сухо Кейс.
— Брат ми мрази да се занимава с това — обясни тя на Хънтър.
— Аз ще се погрижа — каза Кейс. — И ще си направя курник веднага щом си построя къщата.
Хънтър изгледа изненадано брат си.
— Да разбирам ли, че имаш намерение да се установиш тук?
— Да. Земята… — Кейс се поколеба, после сви рамене. — Тази земя ме успокоява. Сякаш съм част от нея.
Хънтър погледна към Сара. Тя беше твърде заета да търка тенджерата от фасула.
— Е, в такъв случай трябва да се погрижим за тези Калпепърови веднъж завинаги — каза той спокойно.
— Амин. — Това беше Морган. — Това място е доста отдалечено, за да идваме всеки път, когато до нас стигне мълвата, че си отхапал повече от Калпепърови, отколкото можеш да сдъвчеш.
— Хубав ли е лагерът им? — попита Хънтър брат си.
— Те са мързеливи — отговори Кейс. — Повечето от тях живеят в плетени колиби, които не биха могли да спрат куршумите.
— А Аб?
— Той и двама от хората му са си направили нещо като землянка.
— Има ли място, откъдето може да се стреля по нея?
— Само едно, но го пазят добре.
— Има ли някакъв начин да ги запалим?
Кейс сви рамене.
— Може да стане, но не бих искал да съм аз този, който ще го направи.
— Имат ли вода? — продължи да разпитва Хънтър.
— През цялата година.
— Провизии и куршуми?
— Достатъчно за една дълга зима или за кратка война.
— Слаби места?
Ют погледна към Хънтър одобрително.
— Не са дисциплинирани — отговори Кейс. — Напоследък направиха няколко набега, с които Аб не беше съгласен.
— Убити бандити?
Кейс погледна към Ют. Ют поклати глава.
— Тези кучи синове каубоите не могат да застрелят и вързано куче. — В гласа на Ют прозвуча отвращение.
— А вас нападали ли са ви?
— Кейс може да стреля — отвърна Ют. — Погребахме няколко.
— Но не достатъчно — обади се Кейс.
— Наблюдават ли ранчото? — продължи с въпросите Хънтър.
Ют и Кейс кимнаха едновременно. Хънтър хвърли бърз поглед към Сара, която продължаваше да търка тенджерата.
— Имат добра причина — каза Кейс грубо. — Остатъкът от испанското сребро.
— Чувал съм разкази за това съкровище — обади се и Морган.
— Калпепърови и „Пасмината на Муди“ — също. И сега търсят среброто.
Сара вдигна поглед от тенджерата.
— Няма да го намерят — каза тя.
— И какво те кара да бъдеш толкова сигурна? — попита я Хънтър.
— Мислила съм за това.
Кейс се обърна и я погледна с присвити очи.
— И?
— Не търсят там, където трябва.
— И защо мислиш така? — попита той.
— Както казах вече — мислила съм за това.
— За кое?
— Няма да кажа нищо повече, докато не отида да го търся сама — отвърна тя равно.
— Мислиш, че ще ти го открадна? — Гласът на Кейс стана рязък.