— Но това не е вярно.
Веждите с цвят на канела се извиха елегантно нагоре.
— Щом казваш — промълви Сара.
— Какво?
— Аз ще се държа добре с теб, но и ти трябва да опиташ. Само колкото да се упражняваш, разбира се. Не очаквам да се държиш добре, когато Конър не е наоколо.
Кейс си пое дълбоко въздух, опитвайки се да се овладее.
Тя му беше като трън в петата.
Той се зачуди къде бе отишло предишното му самообладание.
Спомените за Сара в ръцете му, му дадоха ясен отговор къде точно е отишло.
Не трябваше да го прави.
Но го беше направил. А сега трябваше да прекара остатъка от живота си, съжалявайки. Зимата изглеждаше много по-студена, когато знаеш, че има един огън, който гори само за теб.
Съвсем наблизо.
И така трябва да остане.
— Виждала ли си Конър? — попита Ют.
Сара се обърна, стресната. Току-що беше нарязала лука и лютите чушки в тенджерата с фасула, която вреше над огъня.
Надяваше се да изгорят устата на Кейс.
„За какво се оплаквам? — запита се тя горчиво. — Тази сутрин го помолих да се държи добре с мен и той точно това направи. Толкова добре се държи, че чак ме боли.“
Тя въздъхна и започна да разбърква фасула.
Ют се покашля.
Сара подскочи. Беше забравила, че той е там и чака отговора й.
— Не съм го виждала, откакто закусихме — каза тя, надявайки се, че той не забелязва почервенелите й бузи. — Защо питаш?
Поне Конър не я дразнеше за Кейс. Като се изключат тънките му усмивчици, разбира се.
Без да казва нищо, Ют се загледа в светлините, които играеха по пода.
Беше късен следобед.
— От закуската, така ли? — обади се той след малко.
— Какво има? — попита остро Сара.
Той сви рамене, но не можеше да я заблуди. Вече се беше научила да познава настроенията му.
— Ют?
Не беше необходимо да казва нищо повече.
— Трябваше да е на билото преди два часа, за да ме смени. Лола забелязала, че не съм се върнал навреме, и дойде да види какво е станало. Сега е там, поемайки дежурството на Конър, за да мога аз да се нахраня и да си почина.
Сара се намръщи и сложи още дърва в огъня.
— Може би е с Кейс — каза тя. — Напоследък доста се упражняват с револвера.
— Проверих. Не е с него.
Сара се разтревожи.
— Не е в негов стил да не изпълнява задълженията си.
— Да. И аз мисля така.
— Къде е Кейс?
— С брат си. Кроят планове за Калпепърови.
— А Морган?
— Отиде да огледа лагера им.
Тя добави още дърва в огъня и се загледа в пламъците. Изтри ръцете си в престилката.
— Ще го потърся — каза тя.
— Това си и помислих, че ще направиш.
— Някой наглеждали козите на Лола?
— Кучето.
— Надявам се, че няма отново да изгуби онази на белите петна — промърмори тя.
Ют тръгна към вратата, но се спря.
— Каквото и да прави кучето, тя винаги прави това, което си иска. Непрекъснато бяга от стадото.
— Винаги си се застъпвал за кучето.
— Аз самият съм бил в неговото положение. Такъв е животът.
Вратата се затвори след него.
Изражението на лицето на Сара веднага се промени и на него се изписа целият страх, който изпитваше. Сега си спомни какво бе казал Конър тази сутрин.
Имах намерение да отидем да шпионираме Калпепърови.
— Конър — прошепна тя. — Не си толкова глупав, че да отидеш сам, нали?
С рязко движение тя свали престилката си и я закачи на един пирон.
— Морган ги наблюдава — каза си тя гласно. — Той не би позволил на Конър да направи някоя глупост.
Думите отекнаха в празната стая.
Конър.
Глупост.
Тя изтича навън. Вратата се трясна след нея. Не забелязваше студения вятър и снежинките, които се въртяха пред лицето й.
— Конър? — извика тя. — Къде си?
Като обезумяла, тя се втурна към дървото, където брат й спеше.
— Конър? Конър!
Вятърът връщаше виковете й обратно, подигравайки й се така както вече го беше правил веднъж — по време на наводнението, когато тя викаше в тъмнината по-малкия си брат.
Тогава го бе намерила. И сега ще го намери.
При постелята му нямаше никой, но седлото му беше там.
— Конър! Обади се!
Никой не й отговори, освен вятърът. Разпилени кичури коса я шибаха в лицето.
— Не сега! — промълви тя. — Не и когато най-после открих среброто. Къде си? Конър! Конър!
Продължаваше да вика името на брат си, когато Кейс я завъртя и я прегърна силно.
— Спокойно, скъпа. Спокойно. Овладей се и ми кажи какво е станало.
Чак когато спокойният, нежен глас на Кейс проникна в съзнанието й, тя разбра, че крещи името на брат си като обезумяла.
— Конър с теб ли е? — попита тя дрезгаво.
— На билото е.