— Сигурен ли си? Видя ли го там?
— Не, но той знае кога е неговото дежурство.
— Не е отишъл.
— Какво?
— Лола е там. Конър въобще не се е появявал. Кейс се обърна и погледна през рамо.
— Хънтър?
— Не съм го виждал — отговори брат му.
— А ти, Морган?
— Не.
— Морган! — извика Сара. Изскубна се от ръцете на Кейс и се обърна към Морган. — Защо не наблюдаваш Калпепърови? — Гласът й звучеше обвинително. — Трябваше да си там!
Морган погледна към Кейс.
Той гледаше Сара, сякаш беше някоя непозната.
— По-спокойно, скъпа — каза той. — Морган следва заповедите на Хънтър.
Тя затвори очи.
— Той говори ли с теб за намерението си да шпионира Калпепърови? — попита тя глухо.
— Конър ли?
Трябваше да използва всичката си воля, за да не изкрещи, че разбира се, говори за брат си.
— Да — отговори тя с неестествено спокоен глас. — Той е единственият, който липсва, нали така?
Кейс я погледна тревожно.
— Щом казваш така, тогава Конър наистина липсва — каза той внимателно.
— Така казвам.
Изражението в очите й го караше да иска отново да я прегърне.
— Тази сутрин… — Гласът й се пречупи. — Тази сутрин Конър каза, че има намерение да шпионира Калпепърови.
Морган промърмори нещо нецензурно под носа си. Устните на Хънтър се изпънаха в сурова линия.
— Продължавай — каза Кейс.
— Няма къде да отиде — каза тя. — А ето, че го няма.
— Морган… — започна Хънтър.
— Тръгвам.
— Ще дойда с теб — обади се Кейс.
— Аз също — каза Сара.
И двамата мъже се обърнаха към нея.
Три бързи изстрела откъм билото прекъснаха това, което щяха да й кажат. След малка пауза се чу и четвърти изстрел.
— Имаме си компания — каза Кейс.
— Само един е. — Това беше Сара.
— Само един се показва — изтъкна Хънтър. — Кейс, остани с нея. Морган, идваш с мен.
— Ют ще се погрижи за горичката — каза Сара. — Винаги го прави, когато Конър го няма.
Хънтър кимна. Той и Морган изтичаха към храстите зад къщата с извадени пистолети.
— Не се тревожи — каза й Кейс. — Хънтър няма да позволи да ни изненадат в гръб.
— Надявам се, че Лола няма да ги застреля по погрешка.
— Дори няма да ги види.
Сара потрепери и не каза нищо.
— Къде е жилетката ти? — попита Кейс.
— В къщата.
— На най-тъпото възможно място — измърмори Кейс, свали палтото си и й го подаде.
Но тя вече тичаше към къщата. Той реши, че тя не се притеснява за жилетката си, а за пушката.
И беше прав.
Когато се появи отново след миг, в ръцете й имаше пушка. Беше облякла жилетката по-скоро защото в нея имаше патрони, а не за да й е топло.
— Не се показвай — каза й Кейс.
— Но..
Думите й не се чуха, защото той я повлече под прикритието на храстите и скалите.
— Няма да помогнеш на Конър, като умреш — каза й той рязко. Извади далекогледа си и започна да наблюдава пътеката, която се спускаше от билото. — Това е Аб.
— Сам ли е?
— Доколкото виждам.
По гръбнака й полази студена тръпка. В гласа на Кейс имаше някаква нотка, която я караше да настръхва. Погледна лицето му, но не видя нищо.
След малко той свали далекогледа и се обърна към нея. Очите му бяха празни.
— Носи шапката на Конър.
Цветът напусна лицето й и тя залитна, сякаш я бяха ударили.
Той посегна към нея, но тя блъсна ръката му.
— Добре съм — каза му тя.
— Вероятно брат ти е все още жив — каза Кейс, — в противен случай Аб не би се разхождал така тук с шапката му.
Тя потрепери.
— Остави ме да поговоря с Аб — продължи той.
Тя се поколеба, но кимна.
— И не се показвай — заповяда той. — Аб става… неразумен… когато наоколо има жени или деца.
— Неразумен — повтори тя с горчивина. — Все едно да описваш ада като едно приятно топло местенце.
— Ще застана на такова място, че да можеш да вземеш Аб на мушка, без да ме застреляш.
— Застани така, че да чувам какво говорите.
Това не беше молба. Беше сигурен, че ако не застане достатъчно близо, тя ще го последва.
И не я обвиняваше. Ако Хънтър беше в ръцете на Аб, той би сторил същото.
Той се отправи към едно място, откъдето Аб щеше да мине на път за къщата. Зареди двете цеви на пушката си и зачака.
Аб не правеше никакви опити да се крие. Яздеше по пътеката, държейки шапката на Конър пред себе си като щит.
И тя наистина беше щит.
Никой не би го докоснал и с пръст, докато не узнаеха съдбата на Конър.
Нищо не се е променило, мислеше си Кейс. Независимо дали е война, или не, лешоядите винаги са там, където са Калпепърови.
Конър не е първият им пленник.
Но ще е последният.
— Достатъчно — извика Кейс. — Остани на мястото си.