— Аз ще се бия с теб — каза той.
— За Бога! — възкликна Хънтър. — Защо?
— Тя иска нещо и аз ще се опитам да й го дам.
— Е — провлече Морган, — това обяснява всичко.
Лола спря да чепка вълната и погледна към Хънтър с ясните си черни очи.
— Не си губи времето да му наливаш акъл в главата, що се отнася до това момиче — каза тя равно. — Въобще не възприема. Най-добре е да помислиш как можеш да го използваш, за да я опазите жива.
— Имам една идея — каза Хънтър. — Можем да заблудим Аб, че тя носи среброто.
Морган го погледна, хвърли един погледи към дребния старец и се усмихна широко.
На Ют му трябваше малко повече време. Очите му се разшириха и той се засмя.
Лола се изплю.
— Доста време ви беше необходимо, за да видите това, което е просто като фасул — каза тя.
— Ще го направиш ли? — обърна се Хънтър към Ют. — Или ще се биеш с нас?
— Ще го направя, ако тя ми позволи.
Хънтър наклони глава към къщата, в която изведнъж бе настъпила тишина.
— Мислите ли, че брат ми я е изморил достатъчно, за да се вслуша в здравия разум?
Лола изсумтя.
— Мъже! В половината от вас няма и капчица здрав разум. Това момиче вътре е много по-жилаво, отколкото изглежда.
Хънтър се усмихна и погледна към Лола.
— Вече съм разбрал, че някои жени са по-силни, отколкото изглеждат — каза й той.
— Жена му го научи на това — добави Морган.
— И това не беше лесен урок. И за двамата — призна си Хънтър.
Лола отново се изплю и събра вълната.
— Понякога наистина не е лесно А Сара също не е от лесните.
— Нито пък Кейс — каза Хънтър.
— Както вече казах — намерили са си майстора. И двамата.
От къщата продължаваше да не излиза никакъв звук.
— Кой от вас, смели момчета, иска да занесе тази вълна вътре? — обади се Лола.
— Не, благодаря — промърмори Морган.
Ют изсумтя, но не извади палците си от джобовете на панталоните.
Хънтър протегна ръка.
Лола му подаде усмихната кошницата с вълната.
— Тя не хапе — каза възрастната жена. — Или поне не толкова силно, че да оставя белези.
Хънтър се обърна към Морган.
— Провери дали Конър е още жив. Аб е известен с това, че убива пленниците си.
— Ако е жив, ще се опитам да го измъкна.
— Не и преди да си се убедил, че можеш да го направиш, без някой от двама ви да пострада.
Морган се поколеба, но кимна.
— Ще се движа като сянка.
— Върни се не по-късно от два часа преди зазоряване.
— А ако Конър е мъртъв? — попита Морган.
— Върни се веднага.
— Нещо против да прережа няколко гърла на връщане?
— Просто се върни веднага.
— Можем да ги изгорим — каза Ют. — Има само два пътя, по които може да се излезе от Спринг Кениън. Ако застанем по двама от двете страни, ще ги изпозастреляме.
Морган кимна. Идеята му харесваше.
— Калпепърови са изгорили доста народ — каза той. — Опитаха се да сторят същото и с нас в Рубинените планини. Живей с меч и ще умреш по същия начин. Време е тези момчета да разберат как се умира.
— Два часа преди зазоряване — каза Хънтър. — Размърдай се.
Без да казва нищо повече, той се обърна, тръгна към къщата и почука на вратата.
— Аз съм, Хънтър. Нося малко вълна.
— Вратата е отворена. Влез. — Гласът й режеше като бръснач.
Той отвори вратата, приведе се и влезе вътре. Сара бъркаше фасула толкова съсредоточено, сякаш животът й зависеше от това. Кейс я наблюдаваше.
Изражението на очите му изненада Хънтър. Не беше виждал такива чувства в очите на брат си от години.
— Къде да оставя вълната? — попита той.
— Някъде далеч от огъня — рязко отвърна тя. После някак разкаяно добави. — Благодаря ти.
Хънтър остави кошницата в един ъгъл и се обърна към двамата. Напрежението беше толкова голямо, че сякаш можеше да го докосне.
Покашля се.
— Имаме план.
— И ще е дяволски добре, ако и аз съм включена в него — каза равно Сара.
— Ще е дяволски добре, ако не си — озъби се Кейс.
— Задоволява желанията и на двама ви.
Сара и Кейс едновременно се обърнаха към Хънтър. Надеждата и решителността в очите й напомниха на Хънтър за жената, която обичаше.
— Ти не познаваш жена ми, — каза той на Сара, — но се надявам някой ден да се запознаете. И двете сте замесени от едно тесто.
Сара се усмихна горчиво.
— Някой ден. Ако утре оживеем.
— Ти ще оживееш — намеси се Кейс, — дори ако това е последното нещо, което ще направя.
— Ще отида.
— Ще ос…
— Извинете — прекъсна ги Хънтър. — Времето лети, а имаме още доста неща да уточняваме.
— Най-добре е да уточниш, че тя остава тук — каза Кейс.
— Помисли само — отвърна брат му. — В момента, в който Аб разбере, че нея я няма, Конър ще умре.