— Да, наистина — съгласи се той, като се сети със задоволство за славното конско, което им бе прочел.
— Ти май в действителност би сритал ранено куче на пътя, вместо да му помогнеш.
— Само на моя земя.
Тя поклати глава и отвори вратата на магазина на Феърфийлд. Уил Търнър моментално изпусна огромната тенджера, която се гласеше да прибере на полицата. Червен до връхчетата на ушите си, той я остави да си лежи на пода.
— С нещо да ви услужа? — Гласът му премина във фалцет на последната дума.
— Трябва ми чувал дървени въглища — започна Джени, като прекоси помещението, — и бутилка вино.
— Въглищата са в дъното — отвърна Уил сподавено и отстъпи назад, щом тя се приближи до него. Закачи пирамида от консервни кутии с лакът и тя се сгромоляса. — От колко… От колко килограма?
Раздвоена между смях и състрадание, Джени преглътна.
— Два ще свършат работа.
— Ей сега. — Уил изчезна и тя чу сърдития глас на Феърфийлл, който питаше момчето какво му става. Напуши я смях и затисна устата си с ръка.
Мислейки за въздействието на Вероника върху Макинтош, Грант бе залян от вълна на съчувствие.
— Клетото хлапе ще се пилее в мечти цял месец. Трябваше ли да му се усмихваш?
— За Бога, Грант. Та той едва ли има петнайсет години.
— Достатъчно, за да го втресе — отбеляза той.
— Хормони — промърмори Джени, докато разглеждаше скромния избор от вина на Феърфийлд. — Трябва им само малко време, за да се усмирят.
Погледът на Грант се задържа върху нея, когато тя се наведе.
— Някакви си трийсет-четирийсет години — уточни той.
Джени откри бутилка домашно бургундско вино и я измъкна от долната полица.
— Изглежда все пак ще пируваме — обяви тя победоносно.
Уил се появи с чувалчето въглища и през целия път до тезгяха се спъна само три пъти.
— Донесох ви и спирт, за всеки случай… — Езикът му се завърза на възел.
— Благодаря… — Джени остави бутилката върху тезгяха и посегна за портмонето си.
— Трябва да сте поне на двайсет и една, за да купите виното — каза той. Усмивката й се разшири и той се изчерви още повече. — Вие сигурно ги имате, а?
Джени не успя да се въздържи и махна по посока на Грант.
— Той ги има.
Уил я наблюдаваше в захлас, докато накрая тя учтиво го подсети за сметката. Той дойде на себе си, колкото да натрака цифрите на малката сметачна машина, и отново я зяпна.
— Всичко пет долара и седем цента. — Уил въздъхна измъчено. — С данъка.
Джени потисна желанието да го помилва по бузата и отброи сумата във влажната му ръка.
— Благодаря ти, Уил.
Той стисна монетите в шепата си.
— Няма защо, госпожице.
За първи път Уил отлепи очи от нея и погледна Грант с такова страхопочитание и завист, че той не знаеше дали да се възгордее, или да се извини. С нетипичен за него жест протегна ръка и приятелски стисна рамото на момчето.
— Кара те на колене да й лазиш, а? — пошушна тихичко, щом Джени стигна изхода.
Уил въздъхна.
— И още как… — Преди Грант да се обърне, той го дръпна за ръкава. — Ще вечеряте заедно, с вино и така нататък, а?
Грант повдигна вежда, но се сдържа. И така нататък, напомни си той, означаваше различни неща за различни хора. Специално в неговото съзнание изникнаха доста интересни образи.
— Засега работата не е ясна — смотолеви Грант една от любимите реплики на Макинтош, след това се сепна и се усмихна. — Да, ще вечеряме. — А после ще видим, допълни той наум и последва Джени на улицата.
— Какво беше това? — настоя да узнае тя.
— Мъжки приказки.
— О, моите извинения.
Тонът й бе толкова надменен и пренебрежителен, че Грант се разсмя, грабна я в прегръдките си и я целуна, на показ на цял Уинди Пойнт. С ръце, здраво обвити около нея, той чу приглушен трясък от вътрешността на магазина.
— Горкият Уил — прошепна. — Напълно го разбирам. — Очите му светнаха дяволито. — По-добре да побързам и да се качвам в лодката, ако ще вечеряме и така нататък.
Объркана от необичайното за него веселие, Джени го изгледа подозрително.
— Добре — рече след кратко мълчание. — Ще те чакам вкъщи
ШЕСТА ГЛАВА
Глупаво бе да се чувства като ученичка преди среща. Това си рече Джени, отключвайки вратата. Същото си бе казала, докато излизаше от селото с колата и пак, когато зави към вилата.
Беше обикновено барбекю за двама, с една пържола и бутилка червено вино, което можеше и да не си струва парите. Човек трябваше дълго да се взира, за да открие романтика в торба дървени въглища, малко спирт и току-що откъснати градински зеленчуци. Не за пръв път се порица за свръхактивното си въображение.