Светлината от прозореца бе сипкава, мъгляво-сива заради облаците, забулили слънцето. Тя разпръсваше сенки и тайни. Джени долавяше звука на океана — този път не оглушителен, титанически рев, а мощно ехо. Когато Грант й заговори, гласът му бе като морето, със страстното си притегляне и тласкане. Предишната припряност се превърна в спокойна наслада. Макар потребността да не бе по-слаба, сега Джени изпитваше пълно доверие. Той щеше да я защити, когато тя се нуждаеше от закрила, щеше по свой начин да се грижи за нея. Под настойчивостта и нетърпението се таеше мъж, който умееше безкористно да дава. Джени бе стигнала до дъното на същността му.
Докосвай ме, никога не спирай. И Грант като че ли чуваше безгласната й молба, докато галеше, забавяше движенията си, изучаваше. Удоволствието бе течно и леко подобно на ленива река или ситен дъждец. Грант изпълваше съзнанието й. Тя престана да усеща тялото си като отделно от неговото.
Тих шепот и въздишки, топлина, с каквато само плът можеше да огрее плътта. Джени го откри — мъжа, когото той така рядко показваше. Чувствителността му, тъй като бе нетипична за него, беше още по-сладка. Нежността, тъй дълбоко скрита, бе още по-вълнуваща.
Джени едва разбра как отзивчивото й, гъвкаво тяло възпламени възбудата. Грант обаче го усети. Промяната в движенията и в дишането й изстреля тръпка на сладост през гръбнака му. Изпитваше невъобразимо удовлетворение само да гледа лицето й в полумрака. Искрата на страстта й му припомни, че никой друг не я бе докосвал така, както той я докосваше сега. И никой нямаше да го стори. Толкова дълго време не бе допускал някой да се доближи до него, да се зародят в душата му привързаност и чувство за притежание. Макар и сега чувството за притежание да го тревожеше. Грант не съумяваше да го възпре. Тя бе негова. Каза си, че това още не значеше, че той бе неин. Но не можеше да се сети за никой друг.
Целуваше навсякъде сладострастно. Задържа устни на рамото й. Щом усети, че Джени му се отдаваше изцяло и без колебание, Грант я взе изведнъж и я понесе към висините. Когато тя простена, той впи устни в нейните. Искаше да почувства, не само да чуе, звука.
Горяща, не на себе си, топяща се от удоволствие, Джени се движеше с него, инстинктивно отвръщайки на мъчително бавния му ритъм. Искаше завинаги да остане в този великолепен свят на мечтите. Сега разбра напълно защо сливането на двама души се наричаше правене на любов.
Тя се разтвори за него, като му предлагаше всичко от себе си. Когато Грант проникваше в нея, Джени чувстваше как тялото му се разтърсва и чуваше стона му, приглушен в шията й. Дъхът му бързо стържеше над ухото й, ала той запази темпото блажено бавно. Тя не бе си представяла, че бе възможно да изпита толкова и такова удоволствие, но той й показа.
Джени потъна в мек, разкошен тунел. Той ставаше все по-дълбок, докато цялото й същество бе обгърнато от кадифена топлина. Мислите й сякаш се стопяваха една по една и постепенно тялото й остана във властта на осезанието. Грант трепереше. А тя? Ръцете й, плъзгащи се по раменете и гърба му, усещаха как мускулите му се стягаха и напрягаха, докато движенията му оставаха плавни и нежни. През мъглата на насладата Джени осъзна, че той пренебрегваше своите нужди заради нейните Връхлетяха я чувства сто пъти по-силни от страстта.
— Грант — прошепна тя и го притисна в обятията си. — Сега. Искам да съм твоя.
— Джени… — Той вдигна лице и тя видя неговите тъмни, тъмни очи, преди устните му да срещнат нейните. Сякаш самоконтролът му се срина при този допир и, поглъщайки стенанията й, Грант стигна с нея до върха.
Изчезнаха всички мисли, както и необходимостта от тях.
ОСМА ГЛАВА
Джени се събуди и се протегна. Имаше вродения навик да става рано и пъргаво. Първоначалната й обърканост се разсея почти мигновено. Облетия в слънчева светлина прозорец не бе нейният, но тя добре знаеше чий беше. Знаеше къде се намира и защо.
Утринната топлина сякаш бе изтъкана от по-друга материя, пропита от ново усещане — на тяло до тяло, на мъж до жена, на любим до любима. Джени почувства щастие и вълнение, които прогониха сънливостта. Тя извърна глава и погледна спящия мъж до себе си.
С усмивка установи, че той бе заел около три-четвърти от леглото. През нощта така се бе изтегнал, че я бе изместил на по-малко от половин педя от ръба. Ръката му бе небрежно простряна връз нея — не любещо, помисли Джени мрачно, а понеже тя случайно се намираше на територията му. Беше заграбил по-голямата част от възглавницата й. На снежнобелия фон лицето му изглеждаше тъмно и загоряло, със сянката на набола брада. Видя й се напълно спокоен, какъвто го бе виждала само веднъж преди — на разходката им по плажа.