— А, да, ще имаш пряка връзка с Белия дом, ако слуховете за намеренията на Алън Макгрегър се окажат верни. — Тя се усмихна на мъжа в сивокафеникави панталони с развяна от вятъра коса, облегнал се на капака на наетата кола. — Няма да е зле, нали?
Грант се подсмихна загадъчно, като си мислеше за Макинтош.
— Засега работата не е ясна — отвърна. — Ала винаги съм изпитвал някаква особена симпатия, примесена с цинизъм, към политиката. — Той хвана ръката й и я поведе към каменните стъпала. — Син номер две се казва Кейн, адвокат, който наскоро се ожени за адвокатка, която, по някаква случайност, е сестрата на съпруга на най-малкото отроче на Дениъл.
— Не съм много сигурна, че схванах всичко. — Джени разгледа месинговото чукало във вид на лъвска глава с корона.
— Трябва да заучаваш бързо — Грант вдигна чукалото и го пусна да изтропа. — Рина се омъжи за комарджия. Заедно с мъжа й са собственици на няколко казина и живеят в Атлантик Сити
Тя го погледна замислено.
— За някой, който не общува много с хора, си добре информиран.
— Да — усмихна се той.
Вратата се отвори. Червенокосата жена, която Джени позна от мерцедеса, се опря на широката каса и премери Грант с поглед.
— Още ли не сте си намерили пътя?
Този път Грант я дръпна към себе си и я поздрави със звучна целувка.
— Виждам, че си останала жива след един месец брак, но все пак си кльощава.
— Потокът от комплименти не секва — отбеляза тя и отстъпи назад. След секунда се разсмя и го запрегръща ожесточено. — По дяволите, мразя да го изричам на глас, обаче се радвам да те видя. — Младата жена се засмя над рамото му и впери любопитен, ала не враждебен поглед в Джени. — Здравей. Аз съм Шелби.
Сестра му, осъзна Джени, поразена от липсата на всякаква прилика. Срещу себе си виждаше уж крехко създание, от което бликаше енергия, немирни огнени къдрици и дяволити тъмносиви очи. Докато Грант притежаваше една грубовата, небрежна привлекателност, сестра му бе комбинация от порцелан и пламъци.
— Аз съм Джени. — Тя спонтанно отвърна на усмивката. — Приятно ми е.
— Почти на седемдесет, а? — подхвърли тайнствено Шелби на брат си и стисна ръката на Джени. — Трябва да се опознаем, за да разбера как успяваш да търпиш този негодник повече от пет минути наведнъж. Алън е в тронната зала, заедно с големия Макгрегър — продължи тя, преди Грант да успее да вклини и думичка. — Брат ми даде ли ти пълен опис на обитателите?
— Краткия вариант — отговори Джени, тутакси очарована.
— Типично — Шелби прегърна Джени през кръста. — Е, понякога е по-добре да добиеш впечатления от първа ръка. Главното е да не позволиш на Даниъл да те сплаши. С какъв корен си?
— Най-вече френски. Защо?
— Ще стане дума.
— Как беше меденият месец? — попита Грант с интимната мисъл да отклони разговора от темата, която неизбежно щеше да бъде повдигната.
Шелби грейна.
— Ще ти кажа, като свърши. Как е скалата ти?
— Стои си… — Той погледна наляво, където Джъстин слизаше по централните стълби. Изражението му от леко любопитство се замени с учудване — нещо, рядко виждано на лицето му, — и после с радост.
— Джени! — Той прескочи последните няколко стъпала и я грабна в обятията си.
— Джъстин! — засмя се тя и уви ръце около врата му. Грант присви очи.
— Какво правиш тук? — запитаха и двамата едновременно.
Той хвана ръцете й и отстъпи назад, за да я разгледа по-добре.
— Прекрасна си — рече. — Както винаги.
Грант видя как Джени поруменя от удоволствие и изпита искрена ревност за първи път в живота си. Намери усещането за крайно неприятно.
— Изглежда — вметна той със застрашително спокоен тон, от който Шелби повдигна вежди, — вие се познавате.
— Да, разбира се — започна Джени и внезапно се досети. — Комарджията! — възкликна. — О, как не се сетих, Рина — Серина. Сватбата ти беше огромна изненада — така съжалявах, че не можах да дойда. А сега си и баща! — Тя пак го прегърна и се засмя. — Мили Боже, наобиколена съм от братовчеди!
— Братовчеди ли? — повтори Грант.
— По френска линия — рече Джъстин сухо. — Далечна връзка, старателно пренебрегвана от всички, освен… — Той вдигна лицето на Джени към своето! — От малцина избрани.
— Леля Аделайд е досадна стара гъска — поясни Джени.
— Ти разбираш ли нещо? — обърна се Шелби към Грант.
— Смътно — отвърна той.
Джени протегна ръка към него.
— Казано накратко, Джъстин и аз сме братовчеди, трети, струва ми се. Запознахме се преди около пет години на една от моите изложби в Ню Йорк.
— Аз не бях особено близък с онази страна от рода — продължи Джъстин. — Случайна реплика доведе до друга и до трета, докато накрая издирихме връзката.