Когато Джъстин се усмихна. Грант я видя. Очите, зелените очи. Те бяха почти еднакви, до самия тон на зеленото. По някаква неясна причина тази прилика повече от обясненията отпусна мускулите му, напрегнати, откакто Джъстин бе подбрал Джени в прегръдките си. Черната овца, сети се той, който бе надминал всички.
— Невероятно — отсъди Шелби. — Всички онези клишета за малкия свят са учудващо подходящи в случая. Джени е тук с Грант.
— Така ли? — Джъстин срещна тъмните, изпитателни очи на Грант. Като изпечен комарджия той по навик оценяваше хората още щом се запознаеше с тях и ги разпределяше по категории. На сватбата на Шелби миналия месец бе преценил Грант като загадъчен мъж с остър ум, който просто не спадаше към никоя категория. Бяха се разбрали лесно, вероятно поради вродената си сдържаност.
Джъстин си спомни драматичния разказ на Дениъл за приятелката, с която щеше да им гостува Грант, и едва сдържа усмивката си.
— Дениъл спомена, че ще доведеш художничка…
Грант забеляза почти недоловимата искра в очите на Джъстин.
— Не се съмнявам, че е споменал — отвърна той със същия непринуден тон. — Още не съм те поздравил за грижите по продължаването на рода.
— И за това, че временно освобождаваш останалите от натиска незабавно да сторят същото — добави Шелби.
— Не бъди толкова сигурна — предупреди равен глас.
Джени съгледа руса жена да слиза по стълбите със синьо вързопче на ръце.
— Здравей, Грант. Радвам се да те видя отново. — Серина залюля сина си на една ръка, като целуна Грант по бузата. — Колко мило от твоя страна да откликнеш на кралската покана.
— С удоволствие! — Грант не се сдържа и разгъна края на одеялцето с пръст.
Колко беше мъничко! Винаги се възхищаваше на бебетата — на тяхното миниатюрно съвършенство. Това бебе беше с гладки бузки, напълно будно и го гледаше с ококорени тъмносини очи, в които проблясваше и малко виолетово от тези на майка му. Мак може и да имаше ушите на Дениъл и очите на Серина, ала всичко останало си беше на Блейд. Имаше костите на войн, реши Грант, и гарваново-черната коса на предците си команчи.
Серина погледна жената, която наблюдаваше Грант замислено Учуди се да види очите на мъжа си на женско лице. Изчака тези очи да се отместят към нея и се усмихна.
— Аз съм Рина.
— Джени е приятелка на Грант — съобщи Джъстин и обгърна с ръка раменете на жена си. — А също и моя братовчедка. — Преди Серина да успее да реагира на тази изненада, той пусна втората бомба. — Дженвиев Грандо.
— О, онези прекрасни картини! — възкликна тя, а Шелби отвори широко очи.
— Да ти се не види, Грант. — След като му отправи възмутен поглед, Шелби се обърна към Джени. — Майка ни имаше два от твоите пейзажи. Извадих й душата, докато склони да ми подари единия за сватбата. „Вечер“ — уточни тя. — Искам да издигна къща за нея.
Доволна, Джени се усмихна.
— Тогава може би ще убедиш господин Макгрегър да разреши да нарисувам замъка му.
— Няма да се наложи да му извиваш ръката — отбеляза Серина.
— Какво е това, среща на високо равнище ли? — запита Алън, който се появи от коридора. — Едно е да си дясната ръка — продължи той, като сложи длан на тила на жена си, — друго с да си жертвено агне. Татко ръмжи и се вайка, задето семейството се е разпръснало.
— И Кейн ще отнесе най-много — добави Серина.
— Да — съгласи се Алън с усмивка. — Горко му, задето закъснява. — Той извърна поглед към Джени — тъмни, дълбоки очи, бавна, сериозна усмивка. — Познаваме се… — Поколеба се за секунда, докато претърсваше в паметта си списъка от имена и физиономии. — Дженвиев Грандо.
Леко изненадана, Джени му се усмихна.
— Беше много кратка среща в навалицата на едно благотворително мероприятие преди около две години, сенаторе.
— Алън — поправи я той. — Значи вие сте художничката на Грант. — Той погледна шурея си и изразът му се смекчи от усмивката в очите му. — Длъжен съм да кажа, че превъзхождате дори описанието на Грант. Да отидем ли да се присъединим към големия Макгрегър, преди да почне да реве?
— Дай на мен. — Джъстин пое бебето от Серина с опитно движение. — Мак ще го умилостиви.
— Какво описание? — промърмори Джени на Грант, докато вървяха по широкия коридор.
Тя видя прокрадващата се усмивка, преди той да обгърне с ръка раменете й.
— После ще ти обясня.
Джени веднага разбра защо Шелби бе назовала стаята тронна зала. Целият под беше покрит с ален килим. Дърворезбата бе изящна и пищна, по стените висяха чудни картини в богато украсени рамки. Носеше се лек мирис на восък, макар да нямаше горящи свещи. Лампи светеха в добавка към слабите лъчи на залязващото слънце, които се процеждаха през многокрилните прозорци.