— Защо ли се бави Кейн? — подметна той с пълното съзнание, че така ще отклони вниманието на баща си.
— Ха! — Дениъл изгълта половината от питието си. — Момчето с прекалено заето със закона, за да се сети за майка си.
Джени повдигна вежди. Серина подви крака под себе си на дивана.
— Майка ми още е в болницата — обясни тя, а по лицето й се прокрадна усмивка. — Несъмнено ще бъде съкрушена, ако пристигне преди Кейн.
— Тя се тревожи за децата си — рече Дениъл. — Казвам й, че те си имат свой собствен живот, но майката си е майка.
Серина извърна очи към тавана и измърмори нещо неясно в чашата си. Ала това бе достатъчно, за да поруменее лицето на големия Макгрегър. Преди да успее да отвърне, звукът на чукалото проехтя между стените на къщата.
— Аз ще отворя — обади се Алън. Искаше да предупреди Кейн за разположението на духа на баща им.
От солидарност към Кейн. Грант се обърна към Дениъл в опит да разведри настроението му.
— Джени е във възторг от къщата. Надява се да й разрешиш да я нарисува.
Дениъл тутакси живна. Прилично на реакцията му към Мак, той се изду.
— Смятам, че бихме могли да уредим нещо, което да устройва и двама ни.
Картина от Грандо на замъка на Макгрегър. Той добре знаеше паричната стойност на такава творба и още по-голямата й ценност за гордостта му. Наследство за внуците му.
— Ще поговорим — заяви той с решително кимване. Точно тогава последните Макгрегърови влязоха в стаята. — Ха!
Джени съгледа висок, строен мъж с вид на интелигентен хищник. Всички Макгрегърови ли бяха такива превъзходни представители на човешката раса? Кейн притежаваше мощ, каквато тя бе усетила у Алън и Серина. Понеже не беше напълно еднаква с тази на Дениъл, Джени се запита за майка им. Каква жена ли бе тя?
После вниманието й се насочи към жената, която влезе заедно с Кейн. Сестрата на Джъстин. Джени го забеляза да поглежда към нея леко намръщено. И разбираше защо. Напрежението, което Кейн и Даяна бяха внесли със себе си в стаята, бе осезаемо.
— Забавихме се в Бостън — поясни Кейн непринудено, без да обръща внимание на гневната физиономия на баща си, и отиде да види племенника си. Леко суровите черти на лицето му се смекчиха и той вдигна очи към сестра си. — Браво, Рина.
— Можеше да се обадиш, че ще закъснееш — смъмри го Дениъл. — За да не се безпокои майка ти.
Кейн обходи с поглед стаята, установи отсъствието на майка си и вдигна иронично вежди.
— Разбира се.
— Аз бях виновна — рече Даяна с нисък глас. — Една среща продължи по-дълго.
— Нали помниш Грант — вметна Серина с надеждата да заглади положението.
— Да, разбира се. — Даяна се потруди за една усмивка, която не се отрази в големите й тъмни очи.
— И гостенката на Грант — продължи Серина, като съжаляваше, че не може да остане насаме с Даяна да няколко минути. — Оказа се, че тя е твоя братовчедка. Дженвиев Грандо.
Даяна се скова мигновено. Когато се извърна към Джени, лицето й беше хладно и безизразно.
— Братовчедка ли? — попита Кейн любопитно и застана до жена си.
— Да — потвърди Джени високо, изпълнена с желание да облекчи нещо, без тя самата да разбира какво точно. — Срещали сме се веднъж — продължи Джени усмихната. — Като деца. На един рожден ден, струва ми се. Семейството ми гостуваше в Бостън.
— Помня — пророни Даяна.
Макар че се опита, Джени не успя да си припомни нищо от онова детско тържество, с което да е могла да предизвика студения, недружелюбен поглед на Даяна сега. Реакцията й бе инстинктивна. Брадичката й се вдигна леко, веждите й се извиха нагоре. Като си придаде царствен вид, тя отпи от вермута.
— Както отбеляза Шелби, светът е малък.
Кейн забеляза изражението на Даяна и въпреки че то го изнервяше, спокойно положи ръка върху рамото й.
— Добре дошла, братовчедке — поздрави той Джени и я дари с изключително чаровна усмивка. После се обърна към Грант и усмивката стана палава.
— Страшно ми се иска да си поговорим с теб… За жаби.
Грант отвърна със светкавична усмивка.
— Когато пожелаеш.
Преди Джени дори да почне да разбира всичко това или смеха, който последва, дребничка, мургава жена влезе в стаята. Ето я и другата половина от ръководството. Джени го почувства веднага. Жената стана център на вниманието. Тя притежаваше огромната сила и сериозната привлекателност, които бе предала на големия си син. Държеше се със забележително достойнство, макар прическата й да бе леко разрошена, а костюмът й — поизмачкан.
— Толкова се радвам, че можахте да дойдете — рече тя на Джени, след като ги представиха една на друга. Ръцете й бяха малки, но здрави и, както Джени забеляза, хладни. — Съжалявам, че не бях тук, когато сте пристигнали. Аз… Задържах се в болницата.