— Не че би имало смисъл, но не, Дженвиев, не искам да ти устоя. Това, което искам да направя… — Грант последва пътя на четката с пръстите си. — То е да те докосвам, да усещам вкуса ти, да те чувствам, теб и нищо друго. Ти не си първото ми увлечение — продължи той с чудновато изражение в очите, — обаче си първото, която мога да докосна с ръцете си, да опитам с устата си. Не си единствената жена. която съм обичал. — Грант остави четката и ръцете му се впуснаха в косата й. — Ала си единствената, в която съм бил влюбен.
Джени знаеше, че той казва истината, нито повече, нито по-малко. Думите я изпълниха със сила и тя искаше да я сподели с него, да му отвърне с магията, която бе внесъл в живота й. Джени стана и се извърна към него.
— Позволи ми да те любя — прошепна. — Искам да опитам.
Молбата й го развълнува повече, отколкото бе смятал за възможно. Когато понечи да я докосне, тя опря длани на гърдите му.
— Не. — Джени вдигна ръце към врата му. — Остави на мен.
Загледана в лицето му, тя почна бавно да разкопчава ризата му. Очите й отразяваха увереност, пръстите й бяха сигурни, но Джени знаеше, че ще трябва да разчита на инстинкта си и на онова, на което Грант едва бе започнал да я учи. Дали една жена правеше любов с един мъж така, както би искала той да люби нея? Джени щеше да узнае.
Желанията му нямаше да бъдат по-малко от нейните, помисли тя, докато пръстите й го галеха. Дали щяха да бъдат много различни? Със стон на удоволствие и одобрение, Джени плъзна длани надолу по ребрата му, после нагоре, след което свали разкопчаната риза от раменете му.
Грант бе строен, почти слаб, обаче кожата му беше гладка и стегната. Тя вече се затопляше под ръцете й. Джени се наклони по-близо, притисна устни до сърцето му и усети ускореното, неравномерно туптене. С върха на езика си тя навлажни кожата. Усети как дъхът на Грант секна, преди ръцете му да я обгърнат здраво.
— Джени…
— Не, искам просто да те докосвам за малко. — Тя обсипа гърдите му с целувки, като се вслушваше в сърцето му.
Грант притвори очи. Малките мокри целувчици сякаш го хвърлиха в треска. С мъка потисна желанието си да я повали върху леглото или на пода и се опита да си възвърне самообладанието, за което тя изглежда го молеше. Любопитните й пръсти шареха навсякъде. Притежаваха учудващата способност да намират и възбуждат свръхчувствителни точки, които той дори не подозираше, че има. Джени шепнеше, въздишаше, обещаваше. Грант се питаше дали това не бе начинът, по който човек бавно губеше разсъдъка си.
Когато тя прокара пръсти надолу до копчетата на панталоните му, мускулите на стомаха му трепнаха и се свиха. Той простена и отпусна лице на главата й. Гърлото и бе пресъхнало, а дланите й — влажни, докато разкопчаваше панталоните. От несигурност, но и от желание да го съблазни постепенно, Джени се бавеше.
Бельото се спускаше до бедрата му. Видя й се изумително меко. В стремежа си да научи, тя го докосна и усети внезапната конвулсивна тръпка, която пробягна по цялото му тяло. Толкова сила, помисли Джени, такава мощ. А тя можеше да го накара да трепери.
— Легни с мен — прошепна Джени и вдигна глава, за да види очите му, потъмнели от страст към нея. Грант спусна устни към нейните, сякаш умираше от жажда. Целувката насити сетивата й, ала тя осъзна, че има още по-голяма власт над него. Знаеше какво искаше той и щеше да задоволи желанията му с готовност. Но Джени искаше да му даде повече, много повече. И щеше да го стори.
Тя обхвана лицето му с длани и го отдалечи от себе си. Учестеният му дъх пърхаше над лицето й.
— Легни с мен — повтори Джени и се приближи към леглото. Изчака го, след това го прикани да легне. Старият матрак въздъхна, щом тя коленичи до него — Обожавам да те гледам. — После разреса косата му назад и целуна слепоочията му.
И започна да го милва. Грант чувстваше меките й като сатен устни и шумолящата коприна на халата й, докато Джени го доведе до състояние на безпомощност. Въздухът, който дишаше, бе напоен с уханието от ваната й. Тя въздъхна и притисна устни към неговите, докато той спря да чува всичко освен бученето в главата си.
Тялото й сякаш се сля с неговото, щом Джени легна върху него и започна да го изтезава от удоволствие с езика и зъбите си. Грант понечи да произнесе името й, обаче успя само да изстене. Ръцете му, досега тъй сигурни, я търсеха с трепет.
Кожата й беше влажна като неговата и го влуди, щом тя се плъзна по него, все по-ниско и по-ниско, за да може устата и да опита и ръцете й да се насладят. Джени не бе познавала нещо по опияняващо от свободата, която сила и страст даваха заедно. Тя вдъхна дълбоко мускусния му, тайнствен аромат.