— Нищо ми няма — отвърна тя бързо. — Спри да се притесняваш за мен. — Даяна се извърна.
Изнервен, Кейн грабна ръката й.
— По дяволите, измъчваш се заради това дело и не си даваш почивка…
— Ще престанеш ли? — кресна тя. — Знам какво правя.
— Може би — изрече той бавно. — Работата е там, че досега не си се занимавала с убийство, извършено по особено жесток начин, а обвинението има шаблонни доводи.
— Колко жалко, че нямаш особена вяра в способностите ми.
— Не е това. — Кейн я разтърси. — Знаеш, че не е така. Изобщо не става въпрос за това.
Гласът му ставаше все по-ядосан, докато очите му търсеха по лицето й тайните, които Даяна криеше от него.
— Мислех, че двамата можем да стигнем по-далеч, обаче ти ме отблъскваш. Искам да разбера какъв е проблемът, Даяна. Искам да знам какво ти става!
— Бременна съм! — извика тя, после затисна устата си с ръце.
Стъписан, той пусна ръцете й.
— Бременна ли? — Вълната на учудване бе надмогната от вълна на радост, толкова силна и упояваща, че за миг Кейн не можеше да помръдне. — Даяна.
Когато понечи да я докосне, тя се отдръпна и радостта бе покосена от мъка. Той пъхна ръце в джобовете си.
— Кога разбра?
Даяна преглътна и се помъчи да скрие трепета в гласа си.
— Преди две седмици.
Този път Кейн се извърна и впери поглед в розовите храсти, без да ги вижда.
— Две седмици — повтори. — И не сметна за необходимо да ми кажеш?
— Не знаех какво да правя — отвърна тя сподавено. — Не бяхме го планирали — още не — и помислих, че има някаква грешка, но… — Даяна замлъкна и го погледна безпомощно.
— Ходила ли си на лекар?
— Да, разбира се.
— Разбира се. — Той се изсмя сухо. — В кой месец си?
Тя нервно навлажни устни.
— Наближавам третия.
Почти в третия. Вече два месеца детето им растеше, а Кейн не знаеше.
— Правила ли си някакви планове?
Планове ли, помисли Даяна панически. Какви планове можеше да прави?
— Не знам! — Тя закри лицето си с ръце. Това не беше в неин стил. Къде бяха самоконтролът й, желязната й логика? — Каква майка бих могла да бъда аз? — Даяна изричаше мислите си на глас. — Не знам нищо за децата — че аз едва имах възможност да бъда дете.
Болката го проряза дълбоко.
— Даяна, нима не искаш това бебе?
Да не го иска? Какво искаше да каже, да не го иска? То вече съществуваше, тя почти го виждаше в ръцете си. И примираше от страх.
— То е част от нас — отвърна рязко. — Как бих могла да не искам част от нас? То е твоето дете. Аз нося детето ти в себе си и вече толкова го обичам, че се ужасявам.
— О, Даяна… — Той докосна нежно лицето й. — Оставила си да минат две седмици, когато можехме да се ужасяваме заедно.
Тялото й се разтърси от дълбока въздишка. Кейн, уплашен? Та той от нищо не се боеше.
— Теб страх ли те е?
— Да. — Кейн целуна една сълза на бузата й. — Да, страх ме е. Малко преди Мак да се роди, Джъстин сподели с мен и с Алън какво изпитва, като става баща. — Той се усмихна, вдигна ръцете й и притисна устни към дланите й. — Сега знам.
— Бях толкова объркана. — Тя стисна пръстите му. — Исках да ти кажа, обаче не бях сигурна как ще се чувстваш. Стана така неочаквано. Още дори не сме довършили къщата и си помислих… Не бях сигурна как ще се чувстваш.
Той сложи ръцете им върху корема й.
— Обичам те — прошепна. — Обичам ви и двамата.
— Кейн… — Устните му заглушиха името. — Имам да науча толкова много за седем месеца.
— Ние имаме да научим много за седем месеца — поправи я Кейн. — Да се качим горе. — Зарови лице в косата й и вдъхна аромата й. — Бременните жени трябва да лежат. — Той вдигна глава и се усмихна. — Често.
— С бъдещите татковци — добави Даяна и се засмя, когато той я грабна на ръце. Всичко щеше да бъде наред. И тя щеше да има едно чудесно семейство.
Джени видя как се скриха в къщата. Какъвто и да е бил проблемът, явно бе решен.
— Слава Богу.
Изненадана, Джени се извърна и съгледа Серина и Джъстин зад себе си. Серина носеше бебето на гърдите си, пристегнато с ремъци. Джени любопитно надникна да види Мак, който спеше дълбоко, сгушен в майка си.
— Серина не успя да се присламчи до Даяна и най-нахално да изкопчи проблема от нея — забеляза Джъстин.
— Аз не нахалнича — отвърна жена му и се усмихна. — Чак толкова. Ти рисуваш къщата. Може ли да погледна?
Докато Серина разгледаше скицата, Джъстин хвана ръката на Джени.
— Как си?
Тя разбра какво имаше предвид. За последен път го бе видяла на погребението на Анджела. Посещението му бе кратко, ненатрапчиво и означаваше много за нея. За малкото време, през което се бяха познавали, той бе станал важна част от семейството й.