— По-добре — отвърна Джени. — Наистина. Трябваше да се отдалеча за малко от роднините и от тяхната тиха, постоянна загриженост. Това помогна. — Тя помисли за Грант и се усмихна. — Много неща ми помогнаха.
— Ти си влюбена в него — забеляза той.
— Сега кой любопитства най-нахално? — обади се Серина.
— Просто отбелязах. Съвсем друго е. Той прави ли те щастлива? — попита Джъстин и подръпна косата на жена си. — Ето това вече беше нахалство.
Джени се засмя и прибра молива зад ухото си.
— Да, той ме прави щастлива — и нещастна. Това е задължително, нали?
— О, да. — Серина облегна глава на рамото на мъжа си. В този миг зърна Грант да излиза от предната врата. — Джени — сложи тя ръка върху нейната. — Ако много се бави, както доста мъже — добави, поглеждайки Джъстин, — ще ти дам назаем една паричка. — Серина се засмя на недоумяващия поглед на Джени — Питай ме някой път.
Тя хвана Джъстин под ръка и му предложи да отидат да проверят дали има някой в басейна. Те се оттеглиха. Джени видя Джъстин да подшушва нещо, което накара Серина да се разсмее сладко.
Семейство, помисли тя. Колко хубаво, че се бе натъкнала на семейство по този начин. Нейно семейство и на Грант. Връзката можеше да го доближи към нея. Щастлива, Джени побягна през тревата да го посрещне.
Полетя в обятията му без дъх и той я хвана.
— Какво става?
— Обичам те! — отвърна Джени, смеейки се. — Има ли нещо друго?
Ръцете му се затегнаха около нея.
— Не.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Животът на Джени винаги бе препълнен с хора, всякакви хора с всякакви съдби. Ала тя никога не бе срещала подобни на клана Макгрегър. Преди края на уикенда имаше чувството, че ги е познавала цял живот. Дениъл бе шумен, буен и опърничав. И така омекваше, станеше ли дума за семейството му, че имаше опасност да се разтопи. Останалите го обожаваха достатъчно, за да го оставят да си мисли, че дърпа конците.
Ана беше топла и тиха като летен дъжд. И. както Джени разбираше интуитивно, достатъчно силна, за да запази семейството си сплотено в каквато и да е беда. По най-лекия и нежен начин тя въртеше мъжа си на пръст. А той, при всичкото си викане и хъхрене, го знаеше.
Джени реши, че от второто поколение, Серина и Кейн си приличаха най много. Подвижни, прями, емоционални, те имаха нрава на баща си. Алън, от друга страна, като че ли бе наследил сериозния, спокоен характер на Ана. Но Джени подозираше, че под него се криеха огромна сила и темперамент, който можеше да бъде много зъл, ако беше пуснат на воля. С Шелби Кембъл бяха идеални един за друг.
Макгрегърови си бяха избрали противоположни по характер партньори — Джъстин, със спокойствието и тайните на комарджия, Даяна, сдържана и чувствителна, Шелби, освободена и даровита. Те бяха пъстра група със заинтригуващи подводни течения и въртопчета.
На Джени не й бе трудно да ги убеди да й позират за семеен портрет.
Въпреки че се съгласиха бързо и единодушно, съвсем друго беше да ги разположи. Джени искаше да се настанят в тронната зала, някои прави, а някои седнали. Последва дълго обсъждане на това, кой какво точно щеше да прави.
— Аз ще държа бебето — обяви Дениъл и присви очи да не би някой да се осмели да оспори позицията му. — Догодина можеш да нарисуваш още един портрет — обърна се той към Джени, — и тогава ще държа две. — Той се усмихна на Даяна и премести поглед към Шелби. — Или три.
— Да сложим татко да седне на трона… На стола си — предложи Алън и се усмихна. — По-изразително от това не може да бъде.
— Точно така. — Очите на Джени заиграха. — Ана, вие седнете до него. Може да държите ръкоделието си, ще изглежда толкова естествено.
— Жените да седнат в краката на мъжете си — обади се Кейн. — Това е естествено.
Мъжете потвърдиха единогласно, жените възнегодуваха.
— Тук може би ще поредуваме, за естетичен ефект — извиси Джени глас над препирнята. С организацията и авторитета на сержант пред новобранци тя започна да ги подрежда по свой вкус.
— Алън тук… — Хвана го под ръка и го заведе между столовете на родителите му. — И Шелби. — Тя побутна Шелби до него. — Кейн, ти седни на пода. — Джени задърпа ръката му, докато той, засмян, се подчини. — И Даяна — Кейн придърпа жена си да седне в скута му, преди Джени да довърши. — Добре, така става, Джъстин — ето тук с Рина. А Грант…
— Без мен… — възрази той.
— Прави, каквото ти казват, момче — прогърмя Дениъл и се обърна директно към внука си. — Винаги можеш да разчиташ на един Кембъл да ти създаде проблеми.
Грант изръмжа, застана зад стола на Дениъл и му се начумери отвисоко.