Той сведе поглед към ръката й, тази красива, опитна ръка на художничка.
— Разкажи ми за апартамента ти в Ню Орлийнс — помоли, когато закрачиха по клатещите се дъски.
— Във Френския квартал е. От балкона се вижда Джексън Скуеър, заобиколен от павилионите на художниците и пъплещ от туристи и студенти. Страшна дандания. — Джени се засмя. — Ателието ми е изолирано от шума, ала понякога слизам долу да слушам хората и музиката.
Те се покатериха по ръбестите скали. Не се чуваше нищо освен морето и чайките.
— Понякога излизам през нощта и се разхождам, само за да слушам музиката от сградите. — Тя пое дълбоко соления въздух. — Мирише на уиски и на Мисисипи и на кипящ живот.
— Липсва ти — забеляза Грант тихо.
— Отдавна не съм била там. — Те наближиха фара. — Напуснах го, може би избягах оттам, преди седем месеца. Твърде много ми напомняше за Анджела и не издържах. Странно, защото бях изкарала вече една година, макар и да бях се потопила нарочно в работа. Обаче една сутрин се събудих и не можах да понеса да бъда там, защото знаех, че нея я няма… Че никога няма да я има. — Джени въздъхна. Много време бе нужно, за да поутихне болката. — Когато стигнах дотам, че с мъка излизах из града, разбрах, че трябва да се махна.
— Ще трябва да се върнеш — рече той — и да преодолееш това.
— Вече го направих. — Тя изчака Грант да отвори вратата — Преодолях загубата, въпреки че Анджела ужасно ми липсва. Ню Орлийнс ще ми бъде още по-скъп, защото ми напомня за нея. Явно местата имат свойството да ни притеглят и да ни задържат. — Тя се усмихна. — Това място държи теб.
— Да. — Стори му се, че усеща зимата да се прокрадва по-близо към тях, и прегърна Джени. — Дава ми онова, от което имам нужда.
Тя сведе ресници. Зелени светлинки прозираха през тях.
— А аз?
Той впи устни в нейните така отчаяно, че я разтърси, не със силата си, а с чувството, което избухна в него без предупреждение. Джени му се отдаде. Грант се отдръпна, като се мъчеше да запази самообладание. Тя беше тъй мъничка и крехка. Той като че ли забравяше това, когато я държеше в обятията си. Студено му беше. И я искаше.
— Ела горе — прошепна Грант.
Джени го последва мълчаливо. Знаеше, че макар ръцете и гласът му да бяха нежни, вътрешно той гореше. Това я възбуди. Напрежението в него сякаш нарастваше с всяка секунда и всяко стъпало, докато се изкачваха към спалнята. Като първия път е, помисли тя, тръпнейки в очакване. Или като последния.
— Грант…
— Не говори. — Той я сложи да седне на леглото и свали обувките й. Ръцете му ламтяха да вземат, да грабят, но Грант ги насилваше да се движат бавно и плавно. Седна до нея, положи ги на раменете й и след това ги спусна по ръцете й, като докосна с устни нейните.
Целувката беше лека, ефирна, ала Джени усещаше пулсиращата страст, която прикриваше. Тялото му беше напрегнато. Той захапа и засмука долната й устна, потърка с палци китките й. Не беше в ласкаво настроение, обаче се стараеше да бъде нежен. Тя усещаше мириса на морето по него и си спомни за първия път, когато се бяха любили бурно на тревата, а над тях просветваше и гърмеше. От това се нуждаеше Грант сега. Когато пулсът й започна се удря в палците му, Джени разбра, че и тя искаше същото.
Тялото й не се стопи, а се изви. Джени простена, притегли го към себе си и притисна устни към неговите.
Той беше като мълния, като лава и като ураган, когато я прикова с тежестта си към леглото. Ръцете му настървено търсеха, намираха, дърпаха дрехите й, сякаш не успяваше да я докосва достатъчно бързо. Загуби контрол, а миг по-късно — тя също и те се сплетоха в задушаваща любовна прегръдка.
Настояваха, изискваха един от друг. Пръстите им натискаха, устните и опустошаваха. Разхвърляха дрехите напосоки в стремежа да превземат гореща, влажна плът. Допирът не бе достатъчен, трябваше да вкусят гладката, солена от морето кожа и знойната страст.
Дива, необуздана страст и пъклено желание. Грант и Джени им се предадоха и взеха един от друг. Взетото биваше възстановявано, отново и отново, докато се любеха с неистовата енергия на отчаянието. Нетърпеливи пръсти я завладяха. Ненаситна уста го покори. Властваше не той или тя, а примитивният им инстинкт.
Бързо, накъсано дишане, тръпнеща кожа, упойващи аромати, ухание на море и желание. Замаяха ги и ги направиха едновременно пленници и господари. Очите им се срещнаха веднъж и всеки видя себе си уловен в душата на другия. После, движейки се заедно, те изпаднаха в транс.
Едва се развиделяваше, когато Джени се събуди. Светлината бе розова и топла, но прозорецът бе леко заскрежен. Веднага усети, че е сама. Когато докосна чаршафите до себе си, те бяха студени. Беше отпаднала, тялото й бе преситено от дългата нощ на страст, ала тя се надигна и извика Грант. Това, че той бе станал преди нея, я разтревожи — Джени винаги ставаше първа.