— Винаги ще имам корени и семейство в Ню Орлийнс. Това не значи, че трябва целогодишно да съм там. — Тя прибра с две ръце косата от лицето си. Не можеше да проумее как един толкова интелигентен мъж можеше да бъде така дебелоглав. — Вярно, живяла съм по определен начин, обаче мога и да живея иначе. Не бих изоставила рисуването, понеже това би означавало да престана да бъда себе си. Имам ангажимент през ноември. Искам да правя изложби и искам ти да си до мен. Ала мога да ти дам друго в замяна, стига само да ме пресрещнеш в средата на пътя. Влюбих се в теб. Щом вече съм извършила тази глупост, защо сега ще искам да се отречеш от всичко, което си?
Гранг се мъчеше да запази спокойствие. Откъде накъде Джени говореше тъй смислено, докато той бръщолевеше безсмислици?
— Какво искаш? — подзе Грант, после вдигна ръка, преди тя да се развика. — Компромис.
— Нещо повече. — Джени вирна брадичка, ала погледът й беше по скоро несигурен, отколкото арогантен. — Искам доверието ти.
— Джени… — Той сплете пръсти с нейните. — Имаш го. Това се опитам да ги кажа.
— Не се справяш успешно.
— Не. Нека опитам пак. — Грант я притегли към себе си. Целуна я, като си напомни да бъде нежен и внимателен. Но ръцете му я обгърнаха по здраво, устните му лакомо се впиха и нейни. Пръски морска вода хвърчаха и блестяха край тях. — Ти си центърът на моята вселена — прошепна той. — Когато си отиде, полудях. Хванах самолета за Ню Орлийнс и…
— Така ли? — Тя го погледна изумена. — Тръгнал си да ме търсиш?
— С най-различни намерения — измърмори Гранг. — Първо щях да ти извия врата. После щях да пална на колене пред теб, после направо щях да те домъкна обратно и да те затворя във фара.
Джени се усмихна и положи глава на гърдите му.
— А сега?
— Сега ли? — Той целуна косата й. — Компромис. Подарявам ти живота.
— Добро начало. — Тя въздъхна и затвори очи. — Искам да видя морето през зимата.
Грант повдигна лицето й.
— Ще го видим.
— Има още нещо…
— Преди или след като правим любов?
Джени се засмя и се отдръпна леко от него.
— По-добре преди. Тъй като още не си споменал за брак, честта се пада на мен.
— Джени…
— Не, този път ще стане моето. — Тя извади монетата, която Серина й бе дала на изпращане. — Един вид компромис. Ези — вдигаме сватба. Тура — не.
Грант улови китката й, преди Джени да успее да хвърли.
— Няма да залагаш такова нещо на чоп, Джени, освен ако монетата не е с еднакви страни.
Тя се усмихна.
— Разбира се, че е.
По лицето му се изписа учудване. После той се засмя.
— Хвърляй. Днес ми върви!