Выбрать главу

— Дори не е здравословно — каза тя. — Знаеш ли откога си в тази вана? Точно от четирийсет и пет…

— Не ми го казвай, Беси! Недей, Беси!

— Какво значи това недей?

— Точно същото. Остави ми проклетата илюзия, че не си седяла отвън да ми броиш минутите, през които…

— Никой не е броил никакви минути, момче — каза мисис Глас. Тя вече беше много заета. Бе донесла със себе си малък правоъгълен пакет, увит в бяла хартия и вързан със сърмен ширит. Той явно съдържаше предмет с големината на диаманта „Хоуп“ или на розетката на душа. Мисис Глас присви очи и зачопли с пръсти сърмения ширит. Възелът не се разхлаби и тя опита със зъби.

Беше в обичайното си домашно одеяние, наречено от сина й Бъди (той бе писател и следователно, както ни е казал не някой друг, а самият Кафка, несимпатичен човек) униформа в стил „два часа преди смъртта.“ То се състоеше главно от едно древно японско кимоно в непрогледно синьо. През деня тя почти не го сваляше, щом си беше вкъщи. С множеството си потайни гънки то служеше и като склад за личното имущество на един много страстен пушач, и за инструментите на домашния майстор; два огромни джоба бяха пришити на височината на хълбоците и обикновено съдържаха две-три кутии цигари, няколко пакетчета рекламен кибрит, отвертка, тесличка за вадене на гвоздеи, бойскаутски нож, служил някога на един от синовете й, някое и друго емайлирано кранче за чешма, плюс комплект от винтове, пирони, панти и колелца на мебели — от всички тези неща мисис Глас лекичко подрънкваше, когато сновеше из големия си апартамент. От десетина години или повече двете й дъщери често крояха планове, макар и безнадеждни, да изхвърлят това допотопно кимоно. (Омъжената й дъщеря Бу Бу бе намекнала, че може да се наложи да му нанесат последен удар с тъп инструмент, преди да го положат в кошчето за смет.) Въпреки първоначалния си ориенталски модел, халатът ни на йота не намаляваше изключителното, взривоопасно впечатление, което мисис Глас, chez elle30, правеше на определен тип наблюдатели. Семейство Глас живееше в стар, но положително не и старомоден жилищен блок на „Ийст Севънтис“, където вероятно две трети от по-възрастните обитателки притежаваха кожени палта и ако напуснете сградата в някоя ясна делнична утрин, ще имате възможност да видите как около половин час по-късно влизат и излизат от асансьорите на „Лорд и Тейлър“ или на „Сакс“ и „Бонуит Тейлър“.31 В това чисто манхатънско местодействие мисис Глас беше (безспорно от гледна точка на някоя лудетина) една доста симпатична кикимора. Първо, тя изглеждаше така, сякаш никога през живота си не бе излизала от блока, и ако излезеше някога, щеше да носи тъмен шал и да се движи в обичайната посока към „О’Конъл Стрийт“, за да претендира за трупа на един от синовете си от полуирландски, полуеврейски произход, който поради някаква чиновническа грешка току-що е бил убит от „Черно-рижите“32.

Изпълнен с подозрение, Зуи внезапно повиши глас:

— Майко? Какво правиш там, боже мой?

Мисис Глас бе развила пакета и сега четеше, изправена, ситните буквички на гърба на картонената кутийка с паста за зъби.

— Бъди така добър да си затвориш устата — каза тя малко разсеяно. Отиде до домашната аптечка, поставена над умивалника. Отвори огледалната вратичка и взе да изучава задръстените полици с погледа — или по-скоро с опитното око — на роден градинар-специалист по домашни аптечки. Пред нея в несметни редици се виждаше истинско стълпотворение от прекрасни фармацевтични средства, плюс няколко по-примитивни в техническо отношение дреболийки. Полиците съдържаха йод, реванол, витаминни капсулки, прах за зъби, аспирин, аналгин, буферин, сребърен нитрат, мустерол, лаксиген, английска сол, две ножчета „Жилет“, автоматична самобръсначка „Шик“, две тубички крем за бръснене, смачкана и поскъсана снимка на охранена котка на черни и бели ивици, заспала на балконски парапет, три гребена, две четки за коса, помада против косопад „Уайлдрут“, противопърхотен препарат „Фитч“, малка кутийка без надпис, съдържаща глицеринови свещички, капки за нос „Викс“, спирт за разтривка „Викс“, шест калъпчета марсилски сапун, контролите на три билета за музикалната комедия от 1946-та „Наричай ме мистър“, тубичка крем-депилатоар, кутийка книжни салфетки, две раковини, комплект явно употребявани парчета шкурка, две бурканчета крем за почистване на лицето, три ножици, пиличка за нокти, кристалносиньо стъклено топче (познато на шампионите в тази игра като джамина), крем за разширени пори, пинсетка, останало без каишка шаси на дамски златен часовник, кутийка сода бикарбонат, пръстен с нащърбен оникс, показващ, че притежателката му е живяла в интернат, шишенце „Стопет“… и колкото и да е невероятно, още доста неща. Мисис Глас чевръсто се пресегна, взе нещо от долната поличка и го пусна в кошчето за смет — чу се приглушен метален звън.

вернуться

30

Chez elle (фр.) — сама по себе си. — Б. пр.

вернуться

31

Големи магазини за облекло в Ню Йорк. — Б. пр.

вернуться

32

Английски войници, служили в Кралската ирландска полиция. — Б. пр.