Неведението й за красотата й обаче правеше невинността й да изглежда още по-чувствена, факт, който баща й много добре съзнаваше, затова от две години насам й бе казал да не се върти много около надничарите в ранчото. Той прекрасно знаеше какво си мислеха те и защо и не искаше Кристъл да направи нещо неразумно и да ги провокира. Лекотата, с която безшумно се движеше около тях, бе много по възбуждаща, отколкото ако бе тръгнала чисто гола.
Ала сега Тад не се тревожеше за нея, говореха си с приятелите за политика, за спорт, за местните клюки, за цените на гроздето. За всички този ден бе радостен; приятелите и съседите си хапваха, пийваха и бъбреха, децата играеха наоколо, а Кристъл само ги наблюдаваше.
Хироко също стоеше малко настрани, под сянката на едно дърво, тиха и самотна, погледът й не изпускаше мъжа й. Бойд говореше с Том, заобиколен от група приятели, спомняха си за войната. Още им бе трудно да повярват, че тя бе свършила преди година. Сега им се струваше, че бяха минали стотици години от нея, с ужасите и вълненията, с приятелствата, които бе създала, със загубите, които бяха понесли. Само Хироко стоеше сега там като живо припомняне за това къде са били.
Гледаха я с открита неприязън, никоя от жените не се приближи до нея. Дори и зълва й Джини Уебстър внимателно я отбягваше.
Джини бе облечена в плътно прилепнала розова рокля, с дълбоко изрязано върху пълната й гръд деколте, която силно подчертаваше добре оформения й задник, с елече в същия тон, но с малки бели точици. Тя се смееше най-силно от всички, флиртуваше с всичките приятели на Бойд, досущ както преди години, когато Бойд ги водеше у дома от училище, а тя се опитваше да отмъкне приятелчетата на брат си. Нейните маниери обаче бяха коренно различни от тези на Кристъл. Тя бе неприкрито секси с яркочервената си коса, плътно прилепналата рокля и прекаления си грим. Хората говореха за нея от години, мъжете обичаха да я прегърнат през рамо и да надникнат хубавичко през деколтето към обилната й гръд. Мнозина имаха добри спомени от нея. Откакто изпълни тринайсет години, Джини винаги бе била щедра на ласки към тях.
— Я да видим какво имаш там, Джини? — младоженецът пристъпи с рамо напред към нея, дъхът му намирисваше на нещо по-силно от виното, сервирано от Тад. Неколцина от мъжете пиеха уиски в хамбара и Том, както винаги, не се забави да се присъедини към тях. Той я изгледа с нескрит интерес, притисна я близо до себе си и мушна ръка под елечето й. Тя държеше букета на Беки, ала той нямаше предвид цветята. Гледаше направо между гърдите й.
— Ти ли улови букета? Познай кой ще бъде следващият по ред?
Той се засмя пресипнало, оголи хубавите си зъби и показа онази усмивка, която бе покорила сърцето на Беки преди години. Само че Джини знаеше още много неща за него, което за някои не бе никаква тайна.
— Казах ти, че много скоро ще се омъжа, Том Паркър — тя му се изкикоти, а той я придърпа още по-близо, а Бойд се изчерви и извърна поглед от сестра си и приятеля си. Тогава забеляза как мъничката му като фигурка от слонова кост жена ги гледаше отдалеч. И Бойд усети как го пронизва силна болка. Той рядко се отделяше от нея, но днес, в качеството му на кум на Том, не можеше да бъде толкова внимателен към нея, колкото би искал.
Като използва това, че Том и Джини се закачаха и се смееха, той се измъкна и отиде при жена си. Тя му се усмихна, като го видя да приближава и той усети как сърцето му трепва, както винаги, когато тя го погледнеше с нежния си поглед. Беше създала уют далеч от дома, беше му посветила всеки свой миг, откакто се бяха върнали в долината. Сърцето му се късаше, като гледаше колко грубо се отнасяха хората с нея. Въпреки предупрежденията на приятелите си още в Япония, той не бе готов да посрещне злонравните им думи и трясъка на захлопнатите им врати. Неведнъж си бе мислил да се премести, ала тук бе домът му и той не искаше да избяга, независимо какво щяха да говорят или да му сторят. Тревожеше се само за Хироко. Жените бяха толкова нелюбезни с нея, а мъжете бяха дори по-лоши. Наричаха я жълта и Джап3, дори и децата не говореха с нея, подучени от родителите си. Тук обстановката бе коренно различна от нежното и любвеобилно нейно семейство в Япония.
— Добре ли си? — усмихна й се той, а тя склони глава и кимна, сетне свенливо вдигна очи по онзи свой маниер, който направо разтапяше сърцето му.
— Добре съм, Бойд-сан. Много приятно празненство. — Той се засмя на думите, които бе подбрала, ала тя изглежда се притесни, но сетне се засмя. — Не е ли?
3
Така американците кръщават японците през войната, от Japanese — японец, нещо като фрицовете — германци за руснаците. — Б.пр.