Поне така го характеризира Пърл, след като изпи няколко чаши шампанско. Нарече го учтив и шикозен. Няколко минути по-късно Ърни я пренебрегна напълно и съсредоточи вниманието си изцяло върху Кристъл. Говори й с благ тон, каза й колко щастлив бил, че бяха сключили договора. Пъхна в ръката й един дебел плик. Бе сив и върху много скъпата хартия бяха отпечатани името му и адресът на офиса му.
— Забравих да ти дам това тази сутрин. Ужасно съжалявам, Кристъл. Обикновено не правя подобни грешки.
Три се усмихна и я погледна така, сякаш бе свикнал да му бъде прощавано. Бе свикнал на много неща, за които Кристъл дори не бе й мечтала.
— Какво е това?
Тя отвори плика, изненада се от чека, а когато го извади, видя, че той бе подписан от него. Защо й даваше още пари, нали вече й бе дал петстотин долара за дрехи, като аванс; аванс за какво, попита се тя, а като вдигна очи, видя, че той се усмихваше.
— Това са пари, които ти дължа за сключването на договора. Не си очаквала да подпишеш сериозна сделка и да я скрепиш само с целувка, нали? Макар да бих казал, че ако случаят е такъв, би ми се харесало.
Кристъл го погледна объркана. Не разбираше нищо от бизнес плановете им.
— Дължиш ли ми ги?
Изглеждаше развеселена и доволна. Дори не бе започнала да се снима във филма и ето че вече печелеше. А и живееше като кралица в хотел, в който той я бе настанил. Кой казваше, че Холивуд бил жесток? Сигурно не е бил в ред… ала сигурно не е познавал Ърни Салваторе. Тя бе тупнала право на върха, досущ както й бе казала Пърл.
— Всъщност, скъпа, дължа ти две хиляди и петстотин. Но тъй като ти дадох петстотин за дрехи като аванс, ти ги удържах от чека.
Не искаше тя да се чувства прекалено задължена, поне не още, иначе можеше да я изплаши. А той не искаше това. Тя трябваше да придобие усещането, че печели от него и точно така стана. Той бе спечелил солиден хонорар от нея за първия й филм този следобед. От него щеше да й плати малка заплата, а останалото щеше да прибере в собствения си джоб; такова бе споразумението, което сутринта тя бе подписала в кабинета му.
— Ще те уредя в моята банка, Кристъл. Можеш да откриеш в нея сметка утре сутринта.
Никога преди тя не бе имала банкова сметка и мисълта за това я развълнува.
Посръбна от шампанското, което той бе налял, а след малко се изправи и им пожела приятна вечер. Усмихна се на Кристъл, докато тя го изпращаше до вратата, и преди да излезе я целуна по бузата. Този път обаче нищо в поведението му не й се стори необичайно, започнала бе дори да го харесва. А и кой не би го харесал, както казваше Пърл. Бе толкова добър към тях. Модерният хотел, апартаментът, шампанското. Кристъл ухилена размаха първия си чек.
— Не знам дали да го похарча или да го сложа в рамка.
На сутринта обаче тя бързо реши да стори първото. След като секретарката на Ърни й се обади сутринта, тя отиде в банката му, а сетне — в бижутерийния магазин отсреща, откъдето купи на Пърл гривната — талисман, която тя бе зяпала в захлас преди това. Бе очарована от нея, защото всичките сувенири и талисмани бяха свързани с киното. Тъмни очила, мегафон, малък свещник с инкрустиран диамант, позлатен режисьорски стол, клапа, която се отваряше и затваряше — досущ като онази, която щяха да използват и при първия филм на Кристъл.
Пърл се разплака, когато Кристъл й я сложи на ръката, а сетне двете прекараха безгрижно следобеда, съвсем като туристки. Ърни пак им предложи да се възползват от лимузината, но на никоя от тях не им хрумна, че го бе направил, защото искаше да следи какво точно прави Кристъл. Жестът им се видя много любезен, а и шофьорът бе много приятен.
Преподавателят по пеене дойде същия следобед, а когато тя пя пред него на пианото в хотелския апартамент, той бе много изненадан от качествата й. Жалко, че ролята й не предвиждаше да пее във филма. Той бе и учител по актьорско майсторство, посочи й някои акценти в сценария и й каза да не се тревожи.
Така, без да се усетят, седмицата изтече и Пърл си замина, след сбогуване през сълзи и обещания да й се обажда.
Кристъл остана сама в Холивуд. Мечтите й се бяха сбъднали, на следващия ден започваше да се снима във филм.
Вечерта тя излезе на дълга разходка и се улови най-неочаквано, че мисли за Спенсър. Запита се къде ли е той, какво правеше, с кого е. Дали бе в Корея или се бе върнал, дали му липсваше. Колкото и да се опитваше, разбра, че не може да го изличи от паметта си, както и да забрави двете фантастични седмици, които бяха прекарали заедно. Без значение какво друго би се случило в живота й, тя знаеше, че щеше да го обича винаги. В паметта й бе все така жив, както в деня, когато замина, както в дните преди това… както когато бе на четиринайсет години и се влюби в него от пръв поглед на сестрината си сватба.