— Охо-хо, какво сериозно лице! Трябва да се използва в някоя трагична роля.
Гласът прозвуча току зад нея и тя изненадана се завъртя на пета, за да се озове пред Ърни. Бе само на няколко пресечки от хотела, ала в съзнанието си бе на хиляди мили оттук и не бе го чула да приближава.
— Помислих си, че би могла да си самотна без приятелката си, затова се отбих да видя как си. Администраторите ми казаха, че си излязла на разходка. Имаш ли нещо против да се присъединя към теб?
— Не, разбира се.
След като е бил толкова мил с нея, как би могла да се възпротиви на нещо, което правеше? А и в интерес на истината, чувстваше се много самотна. Мислите за Спенсър никак не й помагаха. Винаги й бе тежко да си спомня как просто бе изчезнал в мълчанието си. Това се бе случвало с тях и преди — между сватбата на Беки и кръщенето на бебето им… докато се срещнаха отново в Сан Франциско в Деня на благодарността, когато той се сгодяваше, и после, когато заминаваше за Корея.
Последният път, обаче, бе по-различен. Преди това не бе спала с него. Не го бе обичала така, както сега, макар че нямаше никакъв смисъл да мисли повече за това. Не можеше да направи нищо. Той се бе отказал от нея, бе спрял да й пише, дори да отговаря на писмата й и тя знаеше, че той бе изгубил интерес към нея още преди това. След писмата, изпълнени с любов, с думи за това, колко много му липсвала, последваха само картички с няколко изречения и накрая — пълно мълчание.
— Вълнуваш ли се за утре? — усмихна й се благосклонно Ърни и й напомни за филма.
— Много.
Бе откровена с него, а и на него му харесваше вълнението, което я бе обзело. За него това бе приятна промяна в обстановката — след каталясалите кандидатки за звезди, с които обикновено излизаше.
— Ти ще бъдеш добра. Може би следващия път ще ти намерим роля с пеене и ще им покажем истинско качество.
Бе я чул да пее във филмовата й проба и знаеше колко бе добра. Но искаше да лансира това лице, преди да се е заел с всичко останало, защото знаеше към какво точно се стремеше.
— Много бих се зарадвала — липсваше й пеенето, дори и в тези само няколко дни, откакто бе заминала от Сан Франциско.
— Учителят по пеене каза, че гласът ти бил страхотен.
— Благодаря.
Тя му се усмихна, а той почувства как тялото му потрепери, само като я гледаше. Сетне изведнъж му хрумна нещо: след като щеше да играе ролята на баща изповедник или на благосклонен учител, той можеше да я заведе и на вечеря.
— Била ли си някога в Браун Дарби! — попита съвсем невинно той, макар да знаеше много добре от шофьора си, че не бе ходила там. Всеки ден получаваше доклад за това какво бе правила. Искаше да се убеди, че не бе някое малко курве, което спи, с когото му попадне, и така разваля своята и неговата репутация. Досега обаче тя бе запазила лицето си чисто, може би защото с нея бе и приятелката й от Сан Франциско. Предполагаше обаче, че и без нея щеше постъпва така. Даже веднъж-дваж се запита дали не бе още девствена. Такъв тип момиче бе и това му се нравеше. Щеше да му е по-лесно да я води.
— Не, не съм — тя му се усмихна, цялата — една невинност, една удивителна красота. На каквото и да бе осветление, в каквато и да бе премяна — облечена и причесана, или в дънките си, това момиче бе истинска бомба.
— Би ли искала да вечеряш там тази вечер? Но те предупреждавам: ако отидем, ще те върна у дома съвсем рано. Трябва добре да се наспиш, преди да започнеш утре работа.
— Слушам, сър — но очите й светнаха, все едно, че получаваше коледния си подарък. — Много ще се радвам да идем там.
Простодушието й го забавляваше. Да, тя щеше да стане много добра.
Той погледна часовника си, пресметна бързо и й предложи да се върнат в хотела, а той да я вземе оттам след час. Бе облечен със сиви фланелени панталони и леко сако от туид и трябваше да се преоблече за вечеря.
— Ще се върна в осем часа. И възнамерявам да те прибера у дома и да те сложа в леглото най-късно в десет, каквото и да става. — За съжаление — в леглото без него. Но Ърни бе достатъчно хитър, за да пришпори събитията толкова силно. — Става ли?
— Вижда ми се страхотно! — тя се наведе да го целуне по бузата, както би целунала дядо си, и той се засрами, пусна я и се мушна в мерцедеса си.
Притежаваше няколко коли, беше оставил една от лимузините си на нейно разположение за цялата седмица. И без това предпочиташе мерцедеса си, а и тази вечер искаше да е насаме с нея.