Когато я взе от хотела, зарадван отбеляза, че носеше красивата си, прилепнала по тялото, бяла копринена рокля със сако от същия плат. Изглеждаше направо изумително и той бе изключително доволен, че му бе хрумнало да я покани.
Изумена остана и голяма част от народа в Браун Дарби.
Когато влезе, разказвайки му спокойно за детството си в долината, тя изведнъж спря, изведнъж усетила, че всички погледи бяха приковани в нея. А като я видяха с кого бе, те сякаш се вторачиха в нея по-продължително. Той очевидно притежаваше умението да намира най-хубавите момичета в града. Никой не можеше да му го отрече, а тазвечерното бе най-хубавото от всички досега.
Изглежда той познаваше всички тук, а Кристъл едва не припадна, когато покрай нея мина мъж, който приличаше на Франк Синатра. Ърни бавно я отведе до масата им, поздравявайки всички наред и запознавайки я с хора, за които тя само бе мечтала.
— Не се плаши чак толкова — заговори й той съвсем благо и й се усмихна.
Бе доволен от реакциите на всички посетители, беше се справила добре. Бялата й рокля караше хората да спрат и да я погледнат, особено след като свали сакото си и разкри щедрата гледка на деколтето си. Обикновено не залагаше на тази карта, всъщност по-често се стараеше много да прикрие бюста си, но Пърл бе настояла да купи тази рокля и те бе решила да я облече за вечерята в Браун Дарби.
И добре, че бе постъпила така. Ърни каза, че много му харесвала.
По време на вечерята той я изненада. Тя се чувстваше съвсем спокойно с него. Бе приятен и любезен, имаше и много добри маниери. В думите му не откриваше никакви подмятания и недомлъвки. В крайна сметка той не бе робовладелец, а само мениджър, както сам твърдеше.
Тя му довери, че цял живот бе искала да стане кинозвезда. Не чуваше тази история за първи път, но се усмихна, все едно, че му бе първица.
Кари Грант бе на бара, Рок Хъдсън дойде да се срещне с някого за кратко, но се задържа доста. Тя се оглеждаше изумена. Не беше и мечтала за нещо подобно. Усети как в очите й припарват сълзи, а когато го погледна, той изведнъж се разтревожи.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Не мога да повярвам, че всичко това става с мен.
Той се усмихна. Такива ги харесваше най-много. Свежи и млади. Би желал да я задържи до по-късно тази вечер, да я опознае по-добре, но искаше тя да бъде отпочинала в утрешния ден за снимките. Това бе по-важно. За него тя бе много повече от просто едно хубаво момиче. Тя бе негово капиталовложение.
Пиха бавно кафето си и той й каза, че би искал да я виждат в града само в компанията на подходящи мъже; дискретно й спомена неколцина, които щели да й се обадят. Тя познаваше имената на някои от тях и в един миг си помисли, че той я будалкаше, но като го погледна в очите, разбра, че бе сериозен.
— И защо ще ми се обадят? — все още не го разбираше. — Защо тъкмо на мен?
Но той отлично знаеше какво прави.
— Някой ден ще ни направиш и двамата богати — усмихна се той, сякаш бе намерил диамант в чашата си с кафе. — Ще станеш много известна.
— Откъде си сигурен?
Защо бе по-различна от останалите? Нямаше и представа колко впечатляваща бе, особено в новите рокли, които я бе накарал да си купи, както и с внимателно положения грим. Бе на светлинни години от работните блузи и каубойските ботуши, но в този миг те не й липсваха никак.
— Досега не съм грешил — похвали се той тихо и я потупа по ръката; сетне поиска сметката и докато я чакаха, й зададе въпроса, който го заминаваше, откакто се бе запознал с нея. — Доколко си обвързана от любовна гледна точка? — тя се замисли, а той се усмихна. — С други думи, имаш ли си приятел?
Тя го бе разбрала, но обмисляше отговора си.
— Не, нямам — гласът й бе тих, а лицето й — тъжно, тъй като се замисли за Спенсър.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Добре. Но си имаше, нали? — тя кимна. — И къде е той сега?
Искаше да е сигурен, че тя бе свободна и че няма да има неприятности. Щеше да се справи с тях, разбира се, но не му се искаше да става така.
— Не съм много сигурна къде е — продължи Кристъл. — Или в Корея, или се е върнал в Ню Йорк. Но и в двата случая това няма значение.
Като го каза, обаче, тя едва се пребори със сълзите си.
Сетне тя се облегна назад — гледаше как Ърни поздравява приятелите си, които минаваха покрай тях. Бе привлекателен и любезен, притежаваше определен стил на поведение, който Кристъл започваше да харесва. Забеляза, че носеше само един пръстен — тежък, златен и с доста голям диамант. Костюмът му бе скъп, бялата риза, с която бе облечен, бе правена по поръчка в Лас Вегас, но изглеждаше така, сякаш бе произведена в Лондон. В този мъж имаше нещо стилно, очевидно бе, че се грижеше за това как изглежда. В него имаше и някаква първична чувственост, която Кристъл усети, но имаше и нещо друго — сила, която все още малко я плашеше. Прикриваше я добре, но човек можеше да се досети, че Ернесто Салваторе бе човек, който винаги получаваше онова, което бе пожелал. Когато се обърна усмихнат към нея, от това обаче нямаше и следа.