— Готова ли си да тръгваме? — попита я приветливо той. Стана и я поведе през тълпата от поне десетина познати ней лица. Някои от тях му кимаха, но този път той не се спря. Просто я изведе през вратата, като се правеше, че не забелязва зяпналите я хора, а няколко минути по-късно я остави в хотела й.
Благодари му и той си замина, а тя отиде в стаята си да поспи хубавичко, преди да започне работа на следващия ден.
Ала като си легна, разбра, че не може да заспи; отново си мислеше за Спенсър. Мислеше и за новия си мениджър и макар да трябваше да признае, че бе очарователен, както твърдеше и Пърл, без да знае защо, Кристъл се боеше от него.
Двадесет и шеста глава
Кристъл започна снимките и, както й бе казал учителят й, оказа се по-лесно, отколкото си бе мислила. Точеха се дълги и безмилостни часове, но всички сякаш горяха от желание да й помогнат. Всеки ден си учеше репликите, възнамеряваше да си ляга рано всяка вечер, но бе удивена колко много мъже й се обадиха. Ърни й бе споменал имената на всичките, затова знаеше, че им е било поръчано да й се обадят, но те до един бяха учтиви, приятни и очарователни. Пристигаха облечени в смокинги, караха скъпи коли, бяха актьори, певци и известни танцьори. Някои от тях дори бе гледала на кино. Водеха я навсякъде. В Чейзънс, в Коконът Гроув и в Мокамбо. Всичко това приличаше на вълшебна приказка, просто не намираше думи да го обрисува на Пърл, когато седнеше да й пише писмо. Разказваше й за празненствата, на които ходеше, за хората, с които се бе запознала там, дори в един миг се зачуди дали щяха да й повярват. Историите й звучаха като преписани от някое филмово списание, но бяха верни. Всичките.
Бяха минали вече половината от снимките, когато й се обади самият Ърни.
— Забавляваш ли се?
— Излизам всяка вечер — засмя се тя и в отговор той също се засмя.
— Тогава защо сега си вкъщи?
— Толкова съм изморена, че за днес отмених ангажиментите си. Мисля, че нямам сили дори да се преоблека още веднъж.
Той се изкуши да я репликира по този повод, но реши, че тя още не бе готова за подобно нещо. Вместо това реши да й отговори по-невинно и да не я плаши.
— Дори и веднъж ли? Само за мен?
— О, мистър Салваторе…
Гласът й стихна. Бе изтощена. Всеки ден трябваше да става в четири, за да бъде в пет и половина в павилиона за гримиране и обличане.
— Какво стана с Ърни! Нещо лошо ли съм сторил?
— Не, съжалявам.
Беше толкова мил, а и тя му дължеше много и знаеше, че не може да откаже поканата му. Просто й се искаше да не й се бе обаждал. Тъй уморена се чувстваше.
— Не съжалявай, а просто следващия път си го спомни. Какво ще кажеш за една кротка вечеря някъде? Дори няма да има нужда да се обличаш специално.
Тя въздъхна с облекчение, в крайна сметка бе мило от негова страна, че се обади. Усмихна се и погледна през прозореца.
— Мога ли да бъда с дънки?
— За мен ще бъде чест. И си носи бански костюм, ако имаш такъв.
— Къде ще ходим? — бе заинтригувана и съвсем малко разтревожена.
— В Малибу. Знам едно тихо местенце. Ще можеш да си починеш, а аз ще те върна рано у дома.
— Чудесно.
Тя се облече набързо, вчеса косата си назад и я върза на кок, обу дънките си и една от старите блузи, които си носеше от дома, както и каубойските ботушки, които имаше от години. Като се погледна в огледалото, изведнъж откри отново себе си, толкова добре се чувстваше като не бе натруфена и без грим.
Той я взе с ролса си десет минути по-късно и тя забеляза, че и той бе обут с дънки. Като я видя как изглежда, той се засмя от удоволствие.
— Хората са толкова тъпи. Страшно бих искал да те снимам в някой филм точно такава, Кристъл, но никой няма да разбере филма.
Той видя, че ботушите й бяха истински, дънките — също, спомни си разказите й за долината, когато вечеряха в Браун Дарби.
Сега тя се чувстваше по-спокойна с него, отколкото преди. Отсъствието на скъпи дрехи, дори това, че не бяха в някой моден ресторант, където да я зяпат, спомагаха за това. Изобщо не й мина през ум да го попита накъде отиваха. Побъбриха спокойно за известно време, говориха за детството й и за неговото — в Ню Йорк, а сетне тя изведнъж забеляза, че бяха спрели на една отбивка пред къща, която се извисяваше високо над океана.