— Къде сме?
— Пред моята къща в Малибу. Носиш ли си банския? Имам закрит басейн. Океанът тук е твърде студен.
Тя почувства как по гърба й пробягват тръпките на уплахата, но все пак нямаше никакви признаци за безпокойство. Емоционалните белези, които бяха й останали след Том, обаче не бяха напълно изчезнали и тя изведнъж си помисли какво ли би си рекъл Спенсър за това, че бе дошла тук с Ърни. Макар че това вече нямаше значение. А и той си бе женен. Това бе нейният живот, а не нечий друг.
Прогони Спенсър от мислите си и последва Ърни през входната врата, която той отвори с прост ключ. В къщата нямаше никой и Кристъл се поуплаши.
— Не се бой, малката — усмихна й се благо той, — няма да те нараня. Просто реших, че имаш нужда от една вечер почивка.
Прав бе, имаше нужда, но тук не се чувстваше в безопасност. Инстинктите й й казваха да не влиза вътре, но си помисли, че бе глупаво да вдига врява, той бе толкова приятен, а и досега винаги бе бил много внимателен с нея.
Тя го последва през вратата, влязоха в красива къща, със стъклени стени и високи тавани, по подовете бяха постлани дебели килими, имаше и големи, бели, кожени дивани, а стаята изглеждаше по-голяма, благодарение на хитроумно използваните огледала. Навън, зад огромните панорамни прозорци, слънцето бавно залязваше над Пасифика. Бе много красиво, всичко й се виждаше тъй истинско. Напомни й за залезите в ранчото, които бе съзерцавала в по-добрите времена, заедно с баща си.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — той отиде до бара и отвори хладилник, скрит зад огледална врата, но тя поклати глава. Бе решена твърдо да остане трезва.
— Не, благодаря.
— Нещо безалкохолно?
Тя поиска кола и той се усмихна. В това великолепно тяло наистина се криеше едно дете. Никога не бе виждал по-красиво момиче, още се възхищаваше на себе си, че я бе открил.
— Не пиеш или ми нямаш вяра? Тя се поколеба, а сетне се засмя.
— Предполагам — и двете.
— Умница.
Той си сипа водка и тоник и я покани да седне на дивана. Тя все още се опитваше да разбере къде бе басейнът; след като бяха влезли вътре, къщата й се видя по-голяма. Отвън изглеждаше измамно малка.
— Поръчал съм вечеря за двама ни. Сигурен съм, че е скрита тук някъде. Имам един мъж, който идва всеки ден да се грижи за къщата. Но не я използвам много често. Живея в Хилс15 — той знаеше, че тя още живееше в хотела. — Можеш да използваш това място винаги, когато пожелаеш, Кристъл. Просто идваш тук и си почиваш. Ще ти е необходимо след някой тежък снимачен ден.
Бе трогната, толкова беше мил с нея. Бе направил тъй много. Трудно й бе да разбере защо го правеше. Да спечели пари, разбира се, обаче имаше и още нещо. Той се сещаше и за дребните неща — цветята, малките подаръчета, избора на кавалерите й, а сега и това — една вечер по дънки на плажа. Тъкмо това й се бе искало. Беше много добър в тези неща. Имаше страхотен инстинкт за хората и затова се справяше тъй добре.
Тя отметна глава назад и я облегна на дивана, загледана в залеза, и въздъхна.
— Мисля, че това е най-добрият ми ден, откак съм тук.
— Добре. Искаш ли да поплуваш преди вечеря, или ще почакаш? Или може би — разходка по плажа?
Тя се усмихна спокойно.
— Чудесно.
Той остави питието си и отвори вратата към терасата. Нахлу хладен бриз и той я последва по стълбите към пясъка. Тя затича, усещаше вятъра в лицето и косите си, за пръв път от много време насам бе наистина щастлива. Отново приличаше на дете като тичаше и вървеше покрай водата, събу ботушите си да натопи пръсти в океана. Стъмняваше се, но той я следваше тихо, гледаше я с удоволствие, като горд родител. Най-накрая тя се върна при него, лицето й бе поруменяло от хладния вятър.
— Студено ли ти е?
— Добре съм.
Но той видя, че й беше студено, свали сакото си и го наметна на раменете й. То миришеше на одеколона му, преди не го бе забелязвала, а сега изведнъж усети, че й харесва. Зачуди се дали е женен, дали има деца, кой се крие всъщност зад фасадата, но той не й бе казал нищо за себе си. Сякаш бе там, само за да задоволява прищевките й.
Като се върнаха в къщата, той отиде да потърси вечерята. Намери пресен омар с вкусна майонеза, както и огромна испанска салата. В сребърна кофичка ги чакаше бутилка шампанско, придружена от твърдо сварени яйца, пълнени с черен хайвер.
— Яла ли си някога черен хайвер? — тя поклати глава, само бе чувала за него, а той й се усмихна бащински. — В началото може и да не ти хареса. С някои неща е така.