— Много си красива… навярно си най-красивата жена, която изобщо съм виждал.
Той я целуна още веднъж, а тя се разплака.
— Моля те… недей… моля те… — тя се тресеше така силно, че той се потресе.
— Съжалявам, малката. Не исках да те изплаша. Искам само да бъдеш щастлива.
Сетне той доплува до края на басейна, излезе и отново се загърна с пешкира, а тя, изумена, остана с отворена уста. Той я харесваше, обожаваше я, но нямаше да я изнасили. Изведнъж се почувства ужасно глупаво и отиде да седне до него, на края на басейна, където той си сръбваше от шампанското.
— Съжалявам… — знаеше, че трябваше да обясни поведението си. — Но преди четири години бях изнасилена… страхувам се… мислех, че…
Тя се разплака, а той нежно я прегърна през раменете и прошепна:
— Аз съжалявам. Не се страхувай от мен. Ако си честна с мен, никога няма да те нараня.
В думите му имаше завоалирана заплаха, но Кристъл бе прекалено успокоена, за да я забележи. Тя се отпусна благодарна в обятията му и го остави да й подаде чашата, от която сръбна шампанско.
— Всичко това е ново за мен. И всичко стана толкова неочаквано. Повечето време не знам какво да мисля. Съжалявам, че се държах като глупачка.
— Няма нищо — усмихна й се благосклонно той. — Ти си едно умно глупаче и аз те харесвам — подобни думи би могъл да й каже и Спенсър и тя бе трогната, че я разбираше. — Искаш ли сега да се върнем, Кристъл? Знам, че трябва да ставаш рано. Или ще предпочетеш да поплуваме още малко?
Тя имаше нужда да се отпусне отново след тази ужасна глупост, която бе натворила, затова го погледна с широко отворени очи; тъмносиньото в тях го намери със свален гард, толкова бе красива.
— Всъщност бих искала да поплувам още малко. Може ли? Бързаш ли?
Той се засмя и поклати глава:
— Не, разбира се.
Този път тя се оказа със свален гард. Не й се стори така зловещо, че той отново махна пешкира и влезе във водата. Известно време тя изплува няколко дължини на басейна, сетне се отпусна по гръб, а когато се обърна, той бе до нея. Обърна се по корем, за да не я притеснява, сетне нежно се наведе напред и я целуна отново, но този път тя не се възпротиви. Знаеше, че му го дължеше, след като преди малко се бе държала толкова глупаво. Но докато я целуваше, той нежно галеше гърдите й и тя с изненада откри, че това й харесваше. Тя отново заплува настрани от него, но той я последва, не и с насилие, само плуваше грациозно до нея. Ръцете му я докосваха, сетне се мушнаха в банския й костюм и той отново я целуна. Искаше й се той да спре, но в следващия миг на лудост, тя вече знаеше, че всъщност не го искаше. Доплува до стъпалата и опита да си поеме дъх, но го усети зад себе си: той бавно събличаше банския костюм от елегантното й тяло. Тя започна да се обръща да го погледне, но той се притисна към нея, а ръцете му сякаш майсторски свиреха на пианото на тялото й.
Тя отметна глава назад и изстена жалостиво:
— Ърни, недей…
Този път в думите й липсваше убедителност, той отново и отново я галеше, пръсти му бяха болезнено нежни. Беше майстор, а тя бе само една новачка. Сама бе влязла в този капан с него, а в този момент дори не го и съзнаваше.
— О, Господи… недей… моля те…
Той спря изведнъж, сякаш изпълнявайки нейната команда, но цялото й тяло потрепери, когато се обърна към него, цялата в очакване. Без да каже нищо той я притисна и проникна в нея под водата. Очите й се отвориха широко от изумление, но само след миг то бе изместено от удоволствието. Любенето му бе като симфония, а когато кресчендото наближи, вече Кристъл бе тази, която се притискаше към него, с желанието това никога да не свърши.
Сетне, когато всичко свърши, той й се усмихна, а тя бе притеснена. Не можеше да го вини за това, което бе сторил, тя го бе пожелала. Не че го желаеше, ала онова, което бе сторил с нея, й бе напълно непознато. Дори и със Спенсър.
— Сърдиш ли ми се? — той изглеждаше загрижен, а тя бе намръщена, но не се сърдеше на него, а на себе си.
— Не — прошепна пресипнало тя, — не знам какво ми стана… аз…
— Поласкан съм.
Той я целуна леко и отново погали зърната на гърдите й и само след миг тя отново го желаеше силно. Той я люби с часове в басейна, а в полунощ я отнесе на горния етаж. Спалнята бе цялата в бяло кадифе и плътни кожи — лисици, мечки, а на леглото той я положи върху покривка от норки. Цялата бе мокра. Той нежно я изтри с пешкира, който бе развил от кръста си, погрижи се с него за всички най-чувствителни места, сетне продължи с пръсти, а най-накрая — с устни и език, който влизаше и излизаше от нея с бързината на светулка. Тя застена, когато най-сетне й се отдаде, а двамата потънаха в страстта за цялата нощ.