Никога не бе правила нещо подобно. Със Спенсър, преди да замине, бе съвсем различно. Това сега бе плашещо, болезнено, но независимо колко пъти я обладава, Кристъл откри, че все искаше още и още. Беше нещо почти като наркотик, но не съвсем, помисли си тя. Бе невероятната сила, която той притежаваше, опитът, желанието му да я научи на нови неща. Ала все пак, когато свършиха, тя бе изплашена.
— Какво правиш с мен? — бе изтощена, а след половин час трябваше да отиде на работа. Никога не бе изпитвала нещо подобно.
— Всичките си любими неща, малката — и й се усмихна едва ли не порочно. — Още веднъж?
— Не… не… — поклати глава тя.
Не можеше да си го обясни, знаеше, че трябва да се откъсне от него, инак се боеше, че щеше да й се прииска да го направят отново. Взе горещ душ, сетне — студен, но той я остави на мира.
Когато излезе, я очакваха изпускащо пара кафе и горещи палачинки и тя се втренчи в него.
— Защо правиш всичкото това за мен?
Той се засмя, докосна я с пръст по бузата, а сетне й се усмихна щастлив.
— Защото си моя. Поне докато искаш. Как ти звучи? Звучеше й плашещо, не както трябва. И все пак, той й бе създал кариерата, която винаги бе искала. Беше й осигурил кавалерите, с които да излиза, беше й купил дори нови дрехи. А сега й бе подарил и една нощ, каквато не бе изживявала никога. Какво толкова лошо имаше? Ала тайно в себе си тя знаеше, че имаше нещо гнило. Чувстваше се и ужасно виновна. А при мисълта за Спенсър сърцето й направо се късаше. Спомените за преживяното с него сега бяха някак си опетнени. Онова беше невинност и любов. А това бе различно. Чувстваше се като блудница. Не обичаше този мъж, но той бе тъй добър към нея, та ако я бе пожелал за известно време, какво лошо имаше в това? Наистина ли бе извършила грях? Имаше хора, които биха й казали, че си играе с огъня, имаше и други, които биха й казали, че той бе добър човек. И всички щяха да са прави. Той бе многопланов. Но поне за момента не й желаеше злото.
Нежно я целуна и, когато тя тръгна за работа, й каза да вземе ролса.
— А ти как ще се върнеш?
— Ще извикам шофьора ми да ме вземе. Не се тревожи, малката. Ще се оправя.
Той отново я целуна и само като се докосна до него, тя си припомни онова, което той бе сторил с нея през тази нощ. Бе твърде далеч от онова, което Том Паркър бе извършил върху пода на хамбара… но не бе и по-близо до онова, което бяха преживели със Спенсър… нямаше любов във всичко това, но Ърни бе тук и бе добър към нея… и какво значение имаше, в крайна сметка?…
Спенсър го нямаше… Завинаги.
Двадесет и седма глава
Когато Кристъл се върна следобеда в хотела, там я очакваше пакетче. Тя го отнесе в стаята си и внимателно го отвори. Очите й се разшириха от притеснение и учудване. Бе диамантена гривна от Ърни. Не знаеше какво да прави с нея, страхуваше се да я сложи. Просто седеше, държеше гривната и трепереше. Още бе ужасена от онова, което бе сторила предишната нощ. Никога не бе постъпвала така, не искаше изобщо да го вижда повече.
Същата вечер обаче той се обади, бе нежен и мил; изглежда разбираше как се чувстваше тя, без да има нужда да му го казва.
— Хареса ли ти гривната? — думите му прозвучаха така, сякаш дете бе поднесло цветя на майка си.
— Аз… да… Ърни… невероятна е. Но не мога да я приема.
Караше я да се чувства като платена курва. Между тях нямаше любов, съществуваха само онези удивителни неща, които той направи с тялото й.
— Защо не? Хубавите момичета заслужават да имат хубави неща — поне не й каза, че си я бе изработила. — Мога ли да намина за малко?
— Не… аз…
Тя тихо се разплака, все още се боеше от него и от собствените си реакции. Не разбираше какво се бе случило с нея предишната вечер. През целия ден на снимачната площадка бе преизпълнена от чувството на вина, опитвайки се да не мисли за Спенсър.
— Скъпа, няма да те нараня.
Тонът му бе тъжен, стана й мъчно за него. Той нямаше вина за това, че се бе държала толкова лошо. Поне така мислеше тя. Не бе я насилвал. Беше я съблазнил с милувките си и със сръчните си пръсти.
— Искам само да поговоря с теб за малко.
— Ще те чакам във фоайето.
— Добре. Ще бъда там след половин час.
Бе облечен с широки панталони и чиста бяла риза, на раменете му бе наметнат кашмирен пуловер. Той прекоси фоайето с широка крачка и я целуна леко по бузата. Хората извръщаха глави към тях: той бе добре известна фигура в Холивуд, а тя бе много красива.
Поръча напитки за двамата на бара, докато тя седеше притеснена и смутена. Той нежно взе ръката й в своята, изглежда се догаждаше какво изпитваше тя.
— Не се кори за онова, което стана снощи. Беше естествено и хубаво. Ти и аз можем да бъдем приятели.