Да, но приятелите не се любеха по цяла нощ в плувни басейни. Кристъл го погледна с изпълнени със сълзи очи.
— Не знам как стана така.
Искаше да му каже колко много обичаше Спенсър, колко дълго го бе чакала. Но не го направи. Какво бе означавал той за нея, преди да замине! То обаче вече не бе важно. Тя имаше правото на свой собствен живот, макар и не с мъже като Ърни. Бе прекалено богат за нея, прекалено опитен, прекалено властен и тя го знаеше.
— Мисля, че не бях на себе си.
Обяснението бе прекалено наивно, но то бе единственото, което можеше да му предложи, докато той отпиваше от питието си, поразен отново от чудната й хубост. Тя притежаваше лице, което караше хората да спрат и да се загледат в нея, предизвикваше у мъжете желанието да я докоснат. Беше гледал предишния ден заснетото от филма й и му бе станало ясно, че и камерата я обичаше.
— Аз също не бях съвсем на себе си. Но в това няма нищо лошо, Кристъл. Ти си толкова красива, че просто изгубих ума и дума — знаеше как да я манипулира. — Тъкмо затова ти пратих гривната. За да се извиня за снощи.
Той съзнаваше колко виновна се чувстваше тя и искаше да приеме гривната като извинение, а не като отплата. Знаеше, че това бе важно за нея. Бе съвсем различна от многобройните старлетки16, с които бе излизал — винаги готови да предложат плътта си в замяна на неговото благоразположение. Ала тази жена бе от съвсем различна порода. Бе порядъчна и сърдечна и това му харесваше.
— Съжалявам, Кристъл…
Очите му изглеждаха съвсем искрени и тя се почувства по-добре. Може би и двамата не бяха били на себе си, опита се да се самоубеди тя, а и тя самата бе толкова отговорна за случилото се, колкото и той.
Но тя не знаеше кой бе Ърни Салваторе.
— Един ден ще гледаш на гривната като на сувенир от първите ти дни в Холивуд. Ще я показваш на децата си.
Тя се колебаеше, но той изглеждаше тъй натъжен, когато се опита да му върне гривната, че в крайна сметка я убеди да я приеме.
— Не можем ли да започнем отново?
Тя кимна бавно, не бе сигурна, че желаеше това ново начало. Но пък и отново се почувства задължена към него, особено след като й каза колко красива била в епизодите, които бил гледал. В крайна сметка всичко бе станало благодарение на него. Дълго обсъждаха филма, а той й съобщи, че вече й бил уредил роля за следващ филм.
— Толкова бързо? — бе изненадана и благодарна. — Кога започват снимките?
Бе колеблива и свенлива, особено като се опитваше отчаяно да забрави как бе изглеждал той край басейна без пешкира си.
— Около седмица след като завършиш този. Предполагам в началото на април.
Каза й кои още актьори щяха да се снимат в него и тя се вторачи изненадана в него. Всичките имена й бяха познати, а някои от тях бяха много известни.
— Наистина ли?
— Разбира се — не й каза обаче какво му бе струвало да я уреди в този филм. — Този път ролята е по-малка, но мисля, че може би ще пееш. А участниците във филма са наистина знаменитости. Ще ти е от голяма полза дори само да се снимаш заедно с тях.
Той изглежда бе напълно наясно как да ускори развитието на кариерата й, а и очевидно работеше здравата върху това. На следващата сутрин тя видя името си във вестниците. Пишеха за новия филм, в който щеше да участва. Значи бе истина. Той наистина бе успял.
След излизането на статията той я заведе на вечеря, а на следния ден в пресата се появи снимка на двамата със заглавието Мениджърът Ърни Салваторе и новата му приятелка Кристъл Уайът. Бе все едно да четеш за някой друг и тя мълчаливо се взираше във вестника.
Изпрати изрезка на Хари и на Пърл, все още им се обаждаше през няколко дни. Ужасно й липсваха, но не и наполовина на това, колкото й липсваше Спенсър. Често си мислеше дали изобщо щеше да го види отново, дълбоко в сърцето си чувстваше, че това нямаше да стане. Усещаше се ужасно самотна без него. Единственият приятел, който имаше сега, бе Ърни.
Той й пращаше цветя, правеше й подаръци, притесняваше я ужасно, след като неведнъж пращаше ролса си с шофьора да я вземе след снимки. Не направи обаче повече опити да я прелъсти. Чакаше я тя сама да дойде при него, знаеше, че в крайна сметка по един или друг начин щеше да го направи.
Две седмици след първото й посещение той отново я покани в Малибу. Тя се поколеба, но вече се чувстваше по-спокойна в компанията му и реши, че няма да се случи нищо. Този път не плуваха в басейна, разходиха се по плажа. След няколко седмици тя започваше снимките на нов филм и имаха доста неща за обсъждане.
Той изведнъж се обърна към нея и се усмихна. Тя си помисли, че в поведението му сега имаше нещо бащинско. Бе я приел под крилото си и вземаше решенията вместо нея. След като четири години се бе грижила сама за себе си, това бе ново изживяване за нея и трябваше да си признае, че й се нрави.