— Искаше ми се отдавна да те попитам нещо, Кристъл — той колебливо замълча, двамата се наслаждаваха на залеза; сетне взе ръката й. — Какво ще кажеш да поживееш известно време при мен?
— Тук ли?
Тя си помисли, че той имаше предвид уикендите, единственото, което й дойде на ума бе онази нощ, когато той я бе любил и се изчерви при спомена за нея.
Той отново се усмихна, бе все още толкова невинна и млада. На двайсет и две години тя бе още дете, поне според стандарта на Холивуд.
— Не само тук, глупаче. А и в Бевърли Хилс. Мислех си, че това би подпомогнало кариерата ти, ще бъде много по-приятно, а и по-евтино, отколкото да живееш в хотела.
Опита се думите му да прозвучат практично, да скрият истинската същност на мисълта му — а тя си бе едно предложение.
— Не знам… аз… — тя го погледна с лавандуловосините си очи и дори коравата душа на Ърни Салваторе се поразмекна малко. — Какво имаш предвид, Ърни? — И без това досега бе толкова мил с мен. — Не би трябвало… не бих се възползвала…
Тя все още не схващаше за какво ставаше дума. Той я прегърна.
— Искам да кажа да дойдеш да живееш с мен. Искам да си близо до мен.
Последва дълго мълчание; сетне тя го погледна, а после отправи тъжен поглед към залеза. Къде бе Спенсър? Къде бе изчезнал? Защо той не й предлагаше подобно нещо вместо Ърни?
— Холивуд е жестоко място. Искам да ти предложа моята закрила.
Какво повече би могла да иска! Ала все пак, тя знаеше, че не го обича. Бавно поклати глава:
— Не мога.
— Защо не?
Тя го погледна искрено, може би залагаше кариерата си на карта, но не можеше да го излъже. Вече бе сторил твърде много за нея, за да не постъпи честно спрямо него.
— Аз не те обичам.
Той не й каза, че за него това е без значение. Не любовта й искаше той, а всичко останало — тялото й, което да стопля нощите му, лицето й, което да продава на кинаджиите. Той печелеше отлично от нея — както за себе си, така й за далеч по-влиятелните люде, които стояха зад гърба му. Беше само параванът на една доста странна групировка, но за пред хората силният човек бе той. Тя щеше да му е от полза. Бе го разбрал още в първия миг, когато я видя.
— Може би с времето ще дойде и любовта. Но засега сме приятели, нали така?
Тя кимна, все още взряна в залеза. Беше добър с нея, много по-добър от всички, но онова, което искаше, бе повече от това, което тя желаеше да му даде. И все пак, всичко, което той правеше за нея, бе толкова внушително — дрехите, колите, филмите, диамантената гривна.
— Може ли да си помисля известно време?
Имаше хора, които биха потреперили само при мисълта да отблъснат Ърни Салваторе, но с нея той бе търпелив и мил.
Като се върнаха в къщата, той й наля чаша вино и, докато тя си сръбваше, пусна музика. Чувстваше се спокойна с него. Той не я насилваше, просто беше там и донякъде се догаждаше какво желае. А тя искаше да е кинозвезда. Това бе детинска мечта, но все пак знаеше, че той може да направи така, че тя да се сбъдне. Не искаше обаче заради това да пожертва честността си, не искаше да живее с човек, когото не обича.
Ала какво друго й оставаше? В интерес на истината — нищо. Имаше само една мечта. И спомена за един мъж, който бе заминал преди три години и не се завърна, въпреки огромната й любов към него.
— Искаш ли да си вървиш у дома сега? — Винаги бе готов да направи онова, което тя желаеше.
Тя му се усмихна, а той се наведе и я целуна. Бе за пръв път след онази нощ, в която преди две седмици се бяха любили.
През тези две седмици той бе поддържал почтена дистанция помежду им и не бе поискал нищо от нея. И сега не искаше нищо. Предлагаше само сърцето си и дома си, а това за Кристъл бе страшно много. Той я целуна отново, ръцете му нежно я погалиха. Тя започна да се отдръпва, но той я притисна, ръцете му бяха изненадващо силни.
— Не си отивай — прошепна той, — моля те…
Дожаля й за него. Даваше й толкова много, а искаше тъй малко от нея. Остави го да я целуне, а след миг тялото й отговори на неговото и този път Кристъл разсъблече дрехите му.
Любиха се на огромния диван, тапициран с бяла кожа, под огледалата и на фона на огромния залез зад тях.
Този път нямаше угризения на съвестта, нямаше изненада. Тя съзнаваше какво бе направила и защо го бе сторила. Чувстваше, че му го дължеше, заради всичко, което той бе сторил за нея. Знаеше, че не го обича, ала нямаше нищо друго, никого другиго. Това бе нейният живот за момента: Холивуд, с неговия блясък и очарование, а Ърни бе неразделна част от него. Не можеше повече да му се съпротивлява. Дължеше му толкова много, а той можеше да й предложи и още неща. Животът й досега бе бил винаги тежък, бе изморена от него. А с Ърни тегобите щяха да приключат.