Тази вечер те останаха в Малибу. Тя нямаше пред кого да бъде отговорна, нямаше и причини да се връща в хотела. Никой не даваше пет пари за това какво правеше, нито пък някой щеше да разбере. Дори и Хари. Дори и Пърл. Нито дори и бедната, стара мисис Кастаня.
Но когато след три дни се върна в хотела да прибере пощата си, тя намери писмо от Спенсър, препратено й от Пърл. След всичкото това време, той най-накрая й бе писал, опитвайки се да обясни дългото си мълчание. Пишеше й колко много мразел войната, как за известно време бил изгубил всякаква надежда, ала все още я обичал.
Вече беше обаче твърде късно. Тя се бе съгласила да се пренесе у Ърни. А и писмото на Спенсър не й казваше нещо, което вече да не знаеше. Той все още бе в Корея, не знаеше кога щеше да се върне, бе все още женен. Тя бе постъпила правилно, че бе отишла в Холивуд. Може би нищо нямаше да се промени в отношенията й със Спенсър. Но да го обича бе прекален лукс, който вече не можеше да си позволи. Тя бе продала душата си на Ернесто Салваторе. Затова изобщо не отговори на писмото на Спенсър.
Ърни й помогна да пренесе нещата си в дома му в Бевърли Хилс и за една нощ животът й се промени изцяло. Там имаше готвач, две камериерки, а тя разполагаше с обшита в розов сатен гримьорна, която сякаш бе филмов декор, предназначен за Джоун Крауфорд. А когато отиде да закачи дрехите си, видя, че гардеробите вече бяха пълни със скъпи облекла, които той й бе купил. На едно кресло бе проснато разкошно, ново, бяло палто от норки. Тя го навлече, както си бе по дънки и се закикоти като момиченце, докато се въртеше и се оглеждаше в огледалото.
Обади се на Пърл и й разказа за палтото, както и за това, че се бе преместила да живее у Ърни. Пърл не бе изненадана или потресена. Може би в гласа й се усети известна ревност.
Ходеха навсякъде заедно — в най-добрите ресторанти, на най-големите купони, на премиери и галапредставления, на връчването на наградите на Академията. Сетне тя започна снимките на новия си филм.
— Някой ден и ти ще си там — прошепна й той, когато Шърли Буут изприпка на сцената, за да получи Оскара за най-добра женска роля за филма Върни се, малка Шива. Гари Купър спечели наградата за най-добър актьор за филма Високо пладне. А за най-добър филм бе обявен Да пееш в дъжда с Джийн Кели.
Всичко това бе за нея като сън, детинската й мечта още от долината.
— Щастлива ли си? — попита я той една вечер, след като се бяха любили, а тя спокойно кимна.
Бе щастлива, колкото и да бе странно това, след като не го обичаше. Той се грижеше за нея, глезеше я, внимаваше всички да бъдат мили с нея, а когато започна новия си филм, всички се държаха с нея като с кралица. Тя бе момичето на Ърни Салваторе.
Ала в крайна сметка тя искаше да постигне много повече от това. Искаше да бъде добра актриса и певица, макар напоследък да пееше рядко. Пеенето бе останало в някакъв друг живот. Сега се съсредоточаваше предимно върху играта си. Работеше сериозно върху гласа си с учителя по пеене, както и с преподавателите по актьорско майсторство, които идваха у дома им да я обучат в тънкостите на играта. Имаше добра памет и отлично чувство за момента, в който трябваше да подаде репликите си. Винаги бе точна и никога не правеше панаири. Хората на снимачните площадки я харесваха, защото работеше усилно и бе добре подготвена.
Малко по малко актьорската общност започна да я признава и уважава. Повечето от тях знаеха за Ърни. Ролсът я вземаше вечер, а понякога Ърни я чакаше на задната седалка с бутилка шампанско в сребърна кофичка с лед и с две кристални чаши. Бе начин на живот, за който тя само бе чела, а ето че вече го живееше. Целият. Мечтата се бе сбъднала. Бе станала онова, за което бе мечтала винаги и засега не даваше и пет пари за жертвите, за да го постигне.
Завърши втория си филм в края на май и Ърни я заведе за няколко дни в Мексико. Каза, че имал да свърши някакъв бизнес там, тя пък се наслади на нещо ново и по-различно.
По улиците скитаха сладки босоноги хлапета с усмихнати, щастливи личица и огромни очи; видя хора в ярки костюми и забележителни гледки. Хареса й много, а и почти не се виждаше с Ърни там. Когато се върнаха в Л.А., той усмихнат й връчи един сценарий, наведе се и я целуна. Бе безупречно елегантен както винаги, а в някои моменти изглеждаха почти като женени. Тя вече бе свикнала с него, чувстваше се удобно, а и той никога не я насили да сподели онова, които не изпитваше към него.