— Тя се изнесе още преди майка ми да почине.
Сърцето му сякаш спря. Мисис Кастаня също я нямаше. Всичко се бе променило. Той бе очаквал този миг толкова дълго, а ето че нея я нямаше, а заедно с нея бе изчезнало и всичко познато.
— Знаете ли къде се е преместила?
Все още разговаряха през вратата; жената не желаеше да я отвори. Бе много късно и не го познаваше. Можеше да бъде пиян или някой маниак, затова нямаше да го пусне. Бе една от неомъжените дъщери на мисис Кастаня, сега тя въртеше къщата с голяма строгост и много внимателно. Бе вдигнала наемите, а си мислеше и да я продаде. Тя, братята и сестрите й биха предпочели да получат парите.
— Не знам къде е отишла, мистър. Никога не съм я виждала.
— Не е ли оставила адрес?
Жената поклати глава и сетне му махна с ръка да си отива, за да може да се върне в апартамента си.
Той се спусна по стълбите, а сетне отново вдигна поглед към тъмните прозорци. Бе заминала и той нямаше представа къде да я открие.
След това отиде в При Хари, сигурен, че ще я намери там, но когато пристигна, вече затваряха. Оберкелнерът си бе свалил сакото, двамина мъже търкаха пода, а столовете бяха вдигнати върху масите.
— Съжалявам, сър, затворено е — той погледна раздразнен към влизащия Спенсър. Би трябвало вратите да са заключени, но някой очевидно ги бе забравил отворени.
— Знам… съжалявам… Кристъл тук ли е?
Изведнъж се изплаши от въпроса си. Ами ако я нямаше? Ако й се бе случило нещо? През цялото това време той бе зает само със себе си и с нищетата на собственото си съществувание. Беше я предал. И сега само Бог би могъл да знае какво бе станало с нея.
Оберкелнерът поклати глава, искаше му се много Спенсър да се махне.
— Тя се премести в Л.А. Но имаме едно страхотно маце, което я замести. Елате утре вечер.
Единственото маце, което той желаеше, бе онова, което обичаше, спомените за което го крепяха в Корея.
— Аз съм стар неин приятел. Току-що се връщам от Суел… не знаете ли къде живее в Л.А.?
Може би в крайна сметка тя бе отишла в Холивуд! Мисълта за тази възможност го развълнува, страшно му се искаше да я открие. Имаха толкова много да си кажат, да разговарят, дължеше й обяснение за дългото си мълчание. Но мъжът само поклати глава, изглеждаше незаинтересован и не изпитваше никакво съчувствие към него. Връщащите се от Корея войници не го интересуваха.
— Не. Хари би трябвало да знае. Той е в двуседмичен отпуск обаче. Обадете се, когато се върне.
— Ами… — той се опита да се сети името, а сетне изведнъж то изплува в съзнанието му. Бе малко облекчение в тази нещастна вечер, — ами Пърл… дали е тук?
— Тя ще е тук утре в четири. Можете да се обадите тогава. И слушай, приятелче, трябва да затварям. Защо не се обадиш утре? — сетне с известно удоволствие в тона каза: — Чувам, че се снимала във филми. Кристъл, де. Жалко, че не пее. Беше най-добрата.
Усмихна се за малко, опитвайки се да бъде дружелюбен, докато с твърда ръка съпровождаше Спенсър към изхода. Той кимна.
Миг по-късно Спенсър стоеше отвън, без да има по-голяма яснота относно местопребиваването на Кристъл, отколкото преди да дойде тук. Бе заминала. В Холивуд. Досущ както си бе мечтала. А той трябваше сам да се изправи лице срещу лице с Елизабът и да реши какво, по дяволите, да прави с брака си. Може би пък така бе по-добре. Може би бе по-добре да реши завинаги, преди да се е видял с Кристъл, сетне можеше да започнат на чисто.
Тази мисъл му тежеше, докато се връщаше бавно към къщата на Бродуей.
Елизабът спеше дълбоко. Нямаше и представа, че бе излизал. Изглеждаше съвсем спокойна, докато той я гледаше на светлината, която се процеждаше от вратата на банята. Чудеше се какво ли сънува… ако изобщо сънуваше… ако изобщо някога бе сънувала или мечтала. Тя бе толкова делова! Дори и към завръщането му се отнесе като към проява в обществото, нещо, което трябваше да се организира и планира. Нямаше нежност, никакви докосвания и преплетени ръце. Не бе я любил откакто се бе върнал, а истината бе, че и не искаше.
Той угаси осветлението и се мушна в леглото до нея; лежа, заслушан в ритъма на дишането й. Сетне се обърна и я погледна в тъмното, погали я по косата, помисли си, че тя заслужава повече, отколкото можеше да й даде той. Тя отвори едно око, усети го, но все още бе полузаспала.
— Буден ли си? — повдигна глава, опитвайки се да види часовника, но бе прекалено заспала, за да фокусира погледа си. — Колко е часът? — промърмори сънливо тя.