— Ти си още влюбен в Елизабът, нали?
Бяха толкова добра двойка, че той никак не би искал всичко да се разпадне, само защото Спенсър бе изнервен и нетърпелив. Синът му забави много отговора си.
— Вече в нищо не съм сигурен. Дори не знам дали я познавам.
— Нямаше те дълго време, сине. На твоята възраст, пък дори и на моята, три години са цяла вечност.
— Искам деца. Тя не иска. Това е доста сериозен проблем, татко.
— Тя е още много млада. Дай й възможност. Приберете се у дома, установете се, свикнете отново един с друг и тогава опитай отново. Тя ще кандиса. И тя трябваше да живее сама през тези три години, затова за нея ще е истинско щастие да те има до себе си.
Но Спенсър бе отвратен.
— Тя никога не е сама. Винаги е до баща си. Ако го оставя, той ще плаща и за бельото ми.
Имаше предвид последните им покупки и баща му се засмя.
— В живота има и по-големи проблеми от този. Те са добри хора, Спенсър, и искат и двамата да сте щастливи.
— Знам… Съжалявам… Навярно съм неблагодарен. Но съм тъй дяволски объркан.
Той отново се вторачи във водата, а сетне вдигна очи към баща си. Този път заговори с по-мек тон, а баща му забеляза в погледа му нещо далечно и неуловимо — тъкмо то го тревожеше.
— Преди да замина имаше друга жена, татко… моя отдавнашна позната.
Не му каза, че когато се запозна с нея, тя бе само на четиринайсет години.
Уйлям Хил погледна натъжен сина си.
— Сериозно ли бе?
— Да — рече без колебание Спенсър. — Много сериозно. Те са много различни… толкова различни, колкото могат да бъдат само две жени…
— Среща ли се с нея, откакто се върна?
Спенсър поклати глава. Възнамеряваше обаче да го стори. Това бе надеждата на живота му.
— Недей. Само ще си усложниш живота. Женен си за прекрасно момиче, възползвай се от това. Дръж на онова, което си започнал.
— И в това ли е смисълът на живота? — сивото в косата му проблесна на слънцето и Уйлям с изненада забеляза, че бе побелял.
— Понякога. Понякога бракът е в това да не се поддадеш на изкушението, независимо дали го искаш или не.
— Не ми се вижда много весело.
— Понякога никак не е — той се протегна и го докосна по ръката. — Послушай съвета на един старец, Спенсър, не преобръщай живота си с главата надолу. Остани при Елизабът. Тя е хубаво момиче и ти се ожени за нея. След като те чака през всичкото това време, ти си й и задължен.
Знаеше, че й бе задължен. Нали тъкмо поради това се върна при нея, след като три години бе мечтал за Кристъл.
На въдицата на баща му се улови риба и за известно време те се отклониха от разговора си. Сетне баща му го погледна отново сериозно, трогнат, че Спенсър му се бе доверил. Можеше само да се надява, че го бе насочил във вярната посока.
— Помисли си добре, бъди търпелив, поне известно време. Всичко ще се оправи. Никога няма да си го простиш, ако я изоставиш сега. Помисли и за това. На другото момиче не дължиш нищо. Ти се ожени за Елизабът. И сега ще трябва да се придържаш към това.
Беше разумно, но и адски потискащо, помисли си Спенсър, докато палеше двигателя. Подкара скутера към кея. Кимна на баща си:
— Благодаря ти, татко.
Погледна го, докато вървяха към къщата, и за пръв път усети, че баща му го обичаше такъв, какъвто бе, а не в ролята му на заместник на Робърт.
— Хванахте ли нещо? — Елизабът ги посрещна в прекрасно настроение.
Тя обичаше езерото, радваше се да види отново старите си приятели, харесваше и целият този шум, който се вдигаше около Спенсър.
— Чифт стари галоши — усмихна се той, изглеждаше далеч по-добре, отколкото преди. Разговорът с баща му бе намалил доста вътрешната му напрегнатост. — Три риби… — той се наведе към нея, а тя се престори, че запушва носа си, — и една целувка за жена ми.
Поне го допусна да я целуне. Влязоха вътре и докато той си вземаше душ, Елизабът пили ноктите си. Съобщи му за купона, на който щяха да ходят тази вечер, а той я погледна замислен.
— Нека си останем вкъщи тази вечер.
— Но, скъпи, не можем. Очакват ни. А са приятели на баща ми.
— Кажи им, че имаш главоболие, че са се обадили раните ми от войната — той й се ухили по момчешки, искаше да прекарат вечерта насаме. Откакто се бе върнал, не бяха оставали насаме и един миг, но тя изглежда нямаше нищо против.
— Утре. Обещавам.
Но на следващия ден пристигна брат й и тя настоя, че щяло да бъде неучтиво, ако не излезели с тях. На последващия ден пак трябваше да ходят на някакво парти. Той се чувстваше като затворник, оставен вместо на вода — на шампанско. Чувстваше се самотен с нея, заобиколен през цялото време от хора. Опита се да й го обясни, докато лежаха на плажа, но тя определи думите му като глупости.