— Как можеш да си самотен при наличието на толкова мили хора наоколо!
— Защото не съм още готов за това. Искам да бъда насаме с теб, просто да си говорим и да се опознаем отново.
Ала тя не можеше да го разбере. И в следващия момент той вече знаеше какво трябваше да направи. Реши да отиде за уикенда в Л.А. Най-сетне знаеше какво щеше да каже на Кристъл. Бе взел решението. А когато се върнеше, щеше да каже на Елизабът, че иска развод. Искаше да й каже, чак когато си заминеха от езерото. Не желаеше грамадна грозна сцена с участието на всичките родители.
— Но моите родители са поканили хора заради теб — беше бясна. Канеха хора заради него почти всяка вечер.
— Съжалявам. Не мога да направя нищо. Имам да свърша една работа в Лос Анжелис — тонът му изведнъж стана хладен. Вече знаеше какво щеше да направи.
— Каква работа? — погледна го подозрително тя. Та той дори още не бе на работа.
— Свързана с инвестиции, които направих, когато завърших право.
— Не могат ли да почакат?
— Не, не могат. Нито минута. Това е важно, Елизабът. Трябва да го свърша.
Не се обади на Кристъл, преди да тръгне. Щеше да й позвъни от града и да я изненада.
Когато той тръгна, Елизабът още се мусеше на обяда с родителите си. Той се върна в Сан Франциско, остави колата в къщата и взе такси до летището. Полетът трая два часа и когато пристигна, бе зноен следобед в късния август. Взе такси до града и отседна в хотел Бевърли Хилс — плати с парите, които бе взел в заем от баща си.
Веднага щом влезе в стаята си, набра номера, който му бяха дали в При Хари. Отговори камериерка, която каза нещо от типа Салваторе, което го накара да се усмихне. Тя май винаги наемаше стаи от италианци. Помоли да го свържат с Кристъл Уайът и му отвърнаха, че е на работа. Пърл му бе казала, че снимала нов филм. Той се зарадва за нея, а когато попита къде може да я намери, бе сякаш нов човек. Почувства се така, сякаш целият му живот бе придобил смисъл. Усети отново покой, усети, че държи съдбата си здраво в ръце. Най-сетне бе взел правилното решение.
— В МГМ17 — отвърна жената и му даде номера на снимачната площадка без изобщо да се замисли.
Той го надраска на едно листче и бързо излезе от хотела. Даде на шофьора на таксито адреса, който намери в телефонния указател. Бе далеч от хотела, но той през цялото време усещаше как сърцето му бие до пръсване при мисълта, че щеше да я види отново. Никога не бе изпитвал нещо подобно към друг човек, освен към Кристъл. Знаеше, че щеше да се наложи да обяснява, да търси извинение за налудничавото си държание. Знаеше, че й бе много задължен, но имаше пред себе си целия си живот и щеше да уреди нещата. Облегнат на задната седалка на таксито, той се усмихваше при мисълта за нея и за бъдещето им.
Входът на МГМ бе внушителен и той зяпаше като турист, докато пътуваха към площадката, след проверката на охраната. Каза им, че желае да се срещне с Кристъл Уайът и съобщи в кой филм се снима. Пазачът му каза, че студиото било затворено за външни посетители и трябвало да се сдобие с пропуск. Но когато му каза къде бе бил и за колко дълго време, пазачът се поколеба и погледна през рамо. Неговият собствен син бе загинал там и той би сторил всичко за един войник.
— Само не казвай на никого, че съм те пуснал аз — рече той и махна с ръка да продължават, а Спенсър му благодари.
Шофьорът подкара към снимачната площадка, която му бе посочил пазачът. Покрай тях минаха десетки актьори, облечени в ефектни костюми. Имаше каубои и индианци, бандити и красиви момичета в бански костюми и секси рокли. Беше свят, напълно различен от света на При Хари в Сан Франциско.
Плати на шофьора, спря се за миг да се огледа, а сетне влезе внимателно в студиото.
Беше огромна сграда, прилична на самолетен хангар. Видя в далечината скупчени под ярка светлина хора. Един мъж им крещеше, инак цареше пълна тишина. Той застана напълно неподвижен и чак когато след малко обявиха десетминутна почивка, приближи.
Сетне, досущ като насън, тя вече бе пред него — гърбом, но той дори и отдалеко инстинктивно я позна. Искаше му се да изтича и да я прегърне, сърцето му биеше като лудо, ала вместо това се приближи внимателно, не искаше да безпокои никого. Сетне, сякаш почувствала, че той бе наблизо, тя се обърна и двамата замръзнаха на място.
Беше си все същата, само още по-красива, отколкото преди години. Най-сетне детето у нея бе изчезнало и бе отстъпило мястото си на една невероятна жена. Косата й бе опъната назад и сплетена в красив кок, носеше бяла рокля с голи рамене и бели сатенени пантофки — и роклята, и пантофките бяха обсипани с мънички, искрящи звездички. Изглеждаше като излязла от приказките, но очите му се изпълниха със сълзи и очертанията й се размиха.