— Мина много време, нали?
Погледът на Спенсър срещна очите на Бойд и в тях той също откри онова помъдряване и остаряване, което и двамата бяха виждали да се поражда от страданието през войната. И все пак, без униформата си капитанът изглеждаше много по-млад, отколкото последния път, когато се срещнаха — когато Бойд отплава от Япония за Сан Франциско.
— Не знаех, че ще сте тук днес — рече Бойд тихо, по-радостен, отколкото Спенсър можеше да предположи. Той бе първият човек, който бе говорил любезно с Хироко, откакто тя бе дошла през септември в Калифорния. — Том не ми каза.
— Навярно е бил прекалено зает да мисли за булката си — Спенсър се усмихна широко и на двамата. — Писах му и му съобщих, че ще се опитам да дойда, макар допреди няколко дни самият аз да не бях сигурен, че ще успея. Трябваше досега да съм се върнал в Ню Йорк. Ала изглежда никак не ми се тръгва от Калифорния.
Той се огледа наоколо, а Бойд подаде чинията на Хироко и я подкани да хапне, но нея я интересуваше повече приятелят им, отколкото храната, затова остави внимателно чинията на един пън до себе си.
— На почивка ли сте тук, сър? — в очите на Бойд се четяха обичта и уважението, които характеризираха взаимоотношенията им в Япония.
Спенсър поклати глава и се засмя свободно.
— Не, не съм. И, за Бога, Уебстър, името ми е Спенсър, или вече си го забравил?
Бойд Уебстър се изчерви силно, както винаги, дори и по време на най-разгорещена битка. Това му бе струвало сума прякори от страна на командира, затова сега двамата отново се разсмяха.
— Помислих си, че ще ме дадеш на военен съд, ако го произнеса.
Хироко се усмихна като ги гледаше — напомняха й за далеч по-добри времена, далеч оттук, когато си бе у дома, а не нежелана чужденка.
— Ако щеш вярвай, връщам се отново в училище. Не можах да измисля с какво друго да се захвана след войната. Току-що завърших една година в правния факултет. — Всъщност бе взел почти две години в една и щеше да се дипломира в Станфордския университет през следващото лято.
— На изток ли? — Бойд си бе мислил, че човек като Спенсър би трябвало да учи в Йейл или Харвард. Знаеше, че разполага със средства, макар и да не знаеше с колко.
Спенсър никога не говореше за такива неща, но около него винаги витаеше ореолът на образованост и знатен произход, носеха се слухове, че бил издънка на уважавано семейство от източния бряг, макар самият той никога да не го бе споменавал. Всички знаеха, че бе ходил в колеж, беше и офицер, но останалото си бе загадка без особена стойност, когато се налага да пълзиш из минно поле.
А Спенсър, докато разтърсваше ръката му и гледаше младия си приятел, си мислеше колко далеч бе този свят от света, който той познаваше. Изглеждаше на светлинни години от модерния Сан Франциско. Беше една ниша на живота, за който той никога не бе и помислял — свят на ранча и ферми, на хора, които обработваха земята. Беше труден живот и това можеше да се прочете по лицето дори и на двайсет и двегодишния Бойд.
— Не, в Станфорд съм. Спрях тук на път за дома и веднага се влюбих в този район. Записах се още преди да се върна в Ню Йорк. Прецених, че ако чаках да го направя след това, никога нямаше да го сторя. Тук страшно ми харесва — невероятно бе, че Станфорд се намираше само на три часа път оттук, а изглеждаше така, сякаш бе в някоя друга страна. — Ще се върна наесен. Обещах на моите старци да си ида на източния бряг това лято. Прекарах с тях само няколко седмици след като се уволних и след това започнах да следвам. Вижда ми се малко шантаво на моята възраст, но доста момчета бяха позабавени от войната. Някои дори са и по-стари от мен. А ти, Бойд? Какви са ти намеренията?
Хироко безшумно бе приседнала и слушаше разговора им. Питаше се доколко Бойд щеше да му каже за трудностите им. Той никога не се оплакваше, не и на нея, във всеки случай, а и тя знаеше, че напоследък едва ли имаше с кого друг да сподели. И двамата бяха много изненадани, когато Том го покани да кумува на сватбата му. Никой друг не ги бе канил изобщо, дори не приказваха с тях, понякога дори мистър Питърсън трябваше сам да налива бензин, защото хората отказваха Бойд да ги обслужи.