Нещастен, той я гледаше втренчено, очакваше да чуе думите й. Не това бе очаквал. Не знаеше как ще я завари. Знаеше, че би могла да му бъде ядосана или безразлична, дори променена. Не бе очаквал обаче още да е влюбена в него и да живее с някого. И това никак не му хареса.
— Когато дойдох в Холивуд, с него ме запознаха двама импресарии. Казаха, че бил най-добрият в града и за нула време той ми намери роля във филм. Всъщност започнах още през първата седмица след пристигането ми тук. Той направи всичко за мен, купи ми дрехи, намери ми хотел, дори го плащаше… — не му каза за Малибу и за диамантената гривна. — Подписах договор с него и той върши всичко вместо мен. Спенсър, много съм му задължена… не мога да го оставя просто хей така… няма да е честно…
Чутото му намириса на заробване, не можеше да повярва на ушите си.
— Влюбена ли си в него? Нещастна, тя поклати глава.
— Не, не съм. И още в началото му казах за теб. Но му казах, че всичко е свършено. Така си мислех тогава. Не се бе обаждал от месеци, сметнах, че си бил погълнат от Елизабът… — тя се запъна и отново заплака.
Спенсър закрачи яростен из стаята.
— Бях погълнат от това как да оцелея, ако това те интересува.
Той я погледна, разочарован напълно. През цялото време, докато той газеше из мочурищата и умираше от студ, докато живееше в окопите, тя бе мислила, че той не я обича.
— Съжалявам… нямаше те толкова време… и… тук всичко бе по-различно. Толкова исках да пробия в Холивуд.
Бе откровена, но от това на Спенсър не му ставаше по-топло, а и чутото никак не му допадаше.
— Толкова много, че да продадеш и тялото си, ведно с всичко друго?
— Слушай, по дяволите — тя се изправи, вече яростна колкото самия него, — когато замина от Щатите, ти бе женен, или не си спомняш тази малка подробност? Аз те чаках почти цели три проклети години, Спенсър Хил, а през половината от това време ти дори не си даде труда да ми пишеш. И накрая ми драсваш няколко реда върху парче хартия, които могат да бъдат адресирани до когото и да е. Не писа нищо за нас двамата, нито за бъдещето, нито за намеренията си. Просто очакваше от мен да седя и да те чакам и аз го правех, при това дяволски дълго време. Но и аз исках да живея. Имах право на малко повече от това да остана през целия си живот у мисис Кастаня и да чакам появяването на Месията.
Той не й отговори, защото всичкото, което тя каза, бе вярно. Не можеше да го отрече.
— Затова дойдох тук и Ърни ме взе под крилото си. Той е влиятелен човек, Спенсър. Би могъл някой ден да ме направи голяма звезда. Нямам намерение да оставам при него завинаги, но не бих могла и да си тръгна ей така, веднага, само защото ти го искаш. Дължа му много повече, а и не искам да превръщам един приятел във враг. Той бе добър към мен и аз съм му задължена. Освен това, ако направя нещо такова, един ден той ще ме нарани.
— Искаш да кажеш физически? — Спенсър бе ужасен, но Кристъл бързо поклати глава.
— Разбира се, че не. Имам предвид професионално. Доколкото ми е известно, би могъл да разтрогне договора ми.
— Не бъди толкова сигурна. Да не е глупак! Той е в бизнеса и знае много добре какво държи в ръцете си. Всъщност какъв договор си подписала с него? — това също го безпокоеше, макар да бе най-малкият от проблемите им.
— Стандартен — тя се опита думите й да прозвучат уверено, но в интерес на истината знаеше твърде малко за същността на договора. Ърни винаги й бе казвал, че това не бе важно.
— Какво означава това?
— Той е посредник между мен и студиата. Те отиват при него и той урежда всичко вместо мен.
— Кой ти плаща? Той или студиата?
Спенсър бе изпълнен с подозрения. Бе чувал за подобни договори и преди — за мениджъри, които смъкват цели състояния от големите звезди, а в крайна сметка актьорите свършваха като пълни бедняци.
— Ърни ми дава чековете. По този начин може да приспадне данъците.
— Ти виждала ли си някога договорите със студиата или чековете за твоя труд?
— Разбира се, че не — Кристъл изглеждаше обезпокоена. — Той върши всичко това вместо мен. Това му е работата.
Тъкмо от това се страхуваше Спенсър.
— Тогава можеш да бъдеш абсолютно сигурна, че той прави цели състояния от теб, а ти, скъпа, получаваш трохи от това, което ти плащат.
— Това не е вярно! — тя побърза да го защити, но съзнаваше, че не договорът й с Ърни бе същността на нещата. — Както и да е — тя седна отново, тонът й бе малко по-спокоен, — не мога просто да го напусна. В края на краищата — бих могла. Но той не би могъл да ме разбере, ако го направя още утре, а и няма да е честно спрямо него. Във всеки случай — не по-честно, ако ти бе захвърлил Елизабът две седмици след сватбата.