Чувстваше се задължена към Ърни, дори и Спенсър да не я разбираше. Той бе почтен с нея и тя не можеше да го зареже в един миг, само заради Спенсър.
— Е, тогава какъв е отговорът ти, Кристъл? Че всичко е свършило? Че искаш да останеш при него? — гласът му трепереше, докато задаваше въпроса си, но не от ярост, а от ужас.
Но когато му отговаряше, очите й се наляха със сълзи. Искаше да излезе от гримьорната си и хваната за ръка със Спенсър да отидат в най-близката църква и да се венчаят. Знаеше обаче, че не можеше да го направи. Поне не още. Искаше да уреди въпроса с Ърни съвсем внимателно. Тя правилно бе подчертала преди малко, че, ако се ядосаше, той би могъл да се превърне в много силен враг. А би имал пълното право да се ядоса, ако тя го захвърлеше, след цялата му доброта към нея.
— Трябва ми време. Трябва ми време да говоря с него, да завърша този филм, сетне да му кажа, че трябва да заживея сама, или нещо от сорта. Но не мога да сторя всичко това за една седмица, Спенсър. На теб ти потрябваха три години за Елизабът. Дай ми месец, или поне два. Искам да уредя това съвсем внимателно. А съм и по средата на снимките на този филм.
— Но защо толкова дълго? Защото се страхуваш, че ще навреди на кариерата ти, или защото го обичаш?
Той все още не бе сигурен какво точно изпитваше тя към този мъж, защо му бе тъй задължена. Не разбираше хитроумния начин, по който работеше Ърни, залагайки на нейното чувство за дълг, на страховете и на съвестта й.
— Защото смятам, че му дължа това. Поне като учтивост, ако не друго. Не можеш просто да изоставиш един човек, който е направил толкова за теб. А и бих искала и след като го оставя, той да бъде мой мениджър.
— Това би могло дори да е неразумно, Кристъл. И, за Бога, има толкова други.
— Не и толкова добри като Ърни.
И в това я бе убедил, а Спенсър отново се ядоса като я слушаше. Изглеждаше така, сякаш завинаги щяха да бъдат свързани с този тип.
— Все едно слушам Елизабът, когато говори за Макарти. Господи, връщам се у дома от война и всичкото, което искам, е да се установя и да заживея нормален живот, а всички са затънали до гуша в собствените си кариери. Освен мен. Готино, а?
Дожаля му за самия него, но Кристъл не бе сигурна, че трябваше да го вини за това. Бе само благодарна, че той все още я желаеше след чутото за Ърни. Някой друг би могъл просто да се обърне и да си замине.
— Тук ще си намериш работа. Може дори някое студио да те наеме. Имат цели батальони юристи.
Искаше да му предложи Ърни да му намери нещо подходящо, но не посмя, а и щеше да мине маса време, преди да може да помоли Ърни за нещо такова.
— Какво би искала да правя, докато те чакам, Кристъл? — той не разбираше какви бяха правилата на играта тук, затова тя нежно го погали по ръката, докато му отговаряше.
— Просто бъди търпелив. Съжалявам за всичко това.
Изглеждаше притеснена, когато сведе очи; той се наведе и целуна копринената й коса, а сетне повдигна брадичката й, за да може да я погледне.
— Не се тревожи за това. Сам си го заслужих. Можеше да бъде и далеч по-лошо. Можеше да ми кажеш да вървя на майната си. Дяволски късметлия съм, че все още ме желаеш.
— Обичам те… — тя прошепна тези думи, а той я прегърна.
Някой почука леко по вратата, за да й съобщи, че след десет минути започва епизод с нейно участие. Тя погледна нещастна Спенсър, не искаше той да си отива, но трябваше да се върне отново на работа, а сетне пък трябваше да измисли начин да каже на Ърни.
— Какво ще правиш сега?
— Можеш ли да прекараш известно време с мен или е неудобно? — знаеше много добре какво бе от собствения си опит с Елизабът и семейство Баркли.
— Не мисля, че бих могла — очите й отново бяха тъжни, когато го целуваше; искаше й се той изобщо да не си тръгва.
— Тогава ще се върна в Сан Франциско. Ще ти се обадя след няколко дни. И побързай, моля те — помоли я той.
Не бе особено щастлив от положението, но можеше да го преживее известно време. Донякъде вината, че се бе случило така, бе и негова, и макар никак да не му се нравеше, не можеше да я заклейми за това. Можеше да бъде и далеч по-лошо. Би могла да се влюби в някого и да се омъжи. По дяволите, би могла дори да роди две деца. Случилото се бе неприятно, но поне все още го обичаше.
Той я целуна дълго и силно, преди да тръгне. А тя не можеше да понесе мисълта отново да го изгуби; този път поне нямаше да е задълго. А и знаеше къде е. Можеше да му се обади, а и той бе обещал да позвъни и да й каже как се развиват събитията в неговия живот. След като съобщеше на Елизабът, че планира да се върне в Калифорния след няколко седмици да си търси работа, тя тогава щеше да е свършила със снимките и щеше да е започнала да решава проблема с Ърни. Трябваше да намерят къде да живеят, изобщо имаше много неща, които трябваше да се обмислят. И двамата бяха обнадеждени. Спенсър я целуна пак и я притисна силно, припомняйки си сладкото ухание на тялото й.