Тя си бъбреше сякаш бе ранен следобед, а Спенсър изстена, отвори очи и я погледна — седнала срещу него.
— За Бога, Елизабът! Защо не поговорим сутринта?
— Вече е сутрин. Слънцето изгря и птиците започнаха да пеят.
— Да, чувствам се по-добре.
Много по-добре, след като бе видял Кристъл.
— Не искаш ли да поговорим за това? — тя търсеше нещо и, ако задълбаеше, щеше да го открие.
— Не особено. Няма за какво да говорим.
Още не. Не и когато родителите им бяха настанени в съседните стаи. За две седмици те нямаха и миг уединение, а това бе най-малкото, което щеше да му е необходимо, когато й заговори, че иска да сложи край на брака им.
— Мисля, че има за какво да говорим. Не съм глупава, знаеш.
Той изведнъж си помисли дали тя знае за Кристъл, надигна се и седна в леглото. Нямаше обаче как да знае, освен ако не го бе проследила.
— Знам, че има неща, които те тревожат. Баща ти и аз поговорихме за това преди няколко дни. Не е лесно човек да се върне от война. Знам това. Но и на мен не ми беше лесно.
Неочаквано му дожаля за нея и се запита колко ли й бе казал баща му. Не би искал той да се забърква.
— През всичките тези години ти бе страхотна.
Той се пресегна за цигара, искаше му се да можеше да й каже още нещо, да й каже, че още я обича. Ако изобщо някога я бе обичал. Вече не бе сигурен в това. Чувствата му към Кристъл бяха затъмнили всичко, а и отношенията му с Елизабът бяха толкова по-различни.
— Отново ще свикнем един с друг — рече тихо тя и го погледна, а в погледа й имаше нежност. Накара го да се почувства като предател. Така си беше, беше я предал много отдавна. Сега вече бе убеден, че изобщо не трябваше да се женят.
— Сигурна ли си, че го желаеш?
Тя го принуждаваше да й каже неща, които не искаше да й казва, преди да са заминали от езерото, но тя форсираше събитията и след минути той щеше да е принуден да й го каже.
— Така мисля. Затова те чаках толкова време. И ако щеш вярвай, смятам, че си заслужаваше.
Тя се усмихна и от това му стана още по-тежко. Баща му бе прав. Той й дължеше нещо. Но не и целия си живот. Това бе прекалено. Прекалено висока цена за трите години, в които го бе чакала.
— Ти си страхотна жена, Елизабът…
Но прекалено страхотна. Бе далеч повече от онова, с което би искал да си има работа. Имаше свои собствени идеи, свои методи, собствена къща, семейството, което я обкръжаваше, и с всичкото това той трябваше да се бори. В схемата нямаше място за него, или поне така мислеше той. А с Кристъл биха могли да започнат нов живот. Би могъл да направи всичко за нея. Би могъл да й помогне в началото на кариерата й, да започнат нов живот, да имат деца. Тъкмо това имаше смисъл за него.
— Не знам какво да ти кажа — той се обърна към нея и тя го видя изписано по лицето му. — Не мисля, че мога да продължавам по този начин. Мисля, че изобщо не биваше да се женим.
— Вече е малко късничко, не смяташ ли? След всичкото това време?
Тя изглеждаше ядосана и засегната, но не и изненадана. Бе го очаквала от дни. Дори и преди баща му да бе говорил с нея, тя знаеше, че то предстоеше. Съдията Хил й бе казал, че Спенсър се чувствал малко разбалансиран и че тя трябвало да бъде по-търпелива с него. И, доколкото това зависеше от нея, тя бе търпелива. Цели три години.
— Нямаше ме три години. Преди това живяхме заедно само две седмици. И двамата сме се променили. Вече не искам онези неща, които исках преди. А ти пък си имаш своята работа. Ние почти не се познавахме, когато заминавах, а през тези три години се превърнахме в напълно непознати.
— Какво бих могла да направя? Нещата са си такива. Но след като те чаках три годни, нямам намерение да се отказвам, ако това е, което предлагаш — очите бяха твърди като скали и той усети как сърцето му свива, докато я гледаше.
— Защо? Защо не? Защо да продължаваме? И двамата ще се чувстваме само нещастни.
Опитваше се да я вразуми, но виждаше, че тя не щеше и да чуе за това.
— Не е задължително. Всеки от нас може да предложи на другия маса неща. Винаги е било така, поне аз съм си мислила така.
— Аз пък винаги съм се съмнявал. Казах ти го още като се сгодихме.
— А аз пък ти казах, че пет пари не давам. Ние притежаваме абсолютно всичко, което е нужно за един добър брак. Добри кариери, умни глави, интересен живо! — това са нещата, от които са съставени най-добрите бракове.
— Не и според мен. Къде остана любовта, нежността, верността, децата?
Ала колко верни бяха били той и Кристъл един към друг? И двамата живееха с други хора. Опита се да не мисли за това, докато разговаряше с Елизабът. Както и да е, онова, което те притежаваха, бе далеч повече от това, за което той и Елизабът можеха само да мечтаят.