— Очарован съм.
По някакъв странен начин обаче той почувства облекчение от разговора си с нея. Поне повече нямаше нужда да се преструва, че гори от нетърпение да продължат брака си. Тя знаеше позицията му, за съжаление — той също.
Той отново я погледна, докато тя се готвеше да излезе от стаята.
— Сериозно ли говориш, Лиз? — тонът му бе благ. Искаше да я накара да види колко безнадеждно бе да остават заедно.
— За какво? Че оставам с теб ли? — Той кимна. — Да, сериозно говоря.
— Защо? Защо не си признаеш, че всичко това е грешка? Какъв е смисълът да насилваме нещата?
— Казах ти, няма да ти позволя да ме направиш на глупачка. Освен това, баща ми ще се разстрои.
— Това е най-скапаната причина, която съм чувал някога.
— Тогава си измисли собствени причини. Но аз държа на думите си. И си мисля, че в дългите години, които ни очакват, и двамата ще сме щастливи, ако се придържаме към тях.
Той не можеше да повярва на ушите си, но без да каже нищо повече, тя излезе от стаята и слезе на закуска. Спенсър остана в леглото, замислен за Кристъл.
Същата вечер тя си имаше своите проблеми. Към десет часа още не бе свършила снимките. Строши се един прожектор, а сетне и част от декора. Чакаха с часове, а когато се прибра у дома, вече преваляше полунощ и Ърни я чакаше.
— Какво прави днес? — той невъзмутимо я гледаше как се съблича. Бе уморена до смърт, цяла вечер бе мислила за Спенсър, за онова, което трябваше да направи, какво щеше да каже на Ърни.
— Нищо особено. Прожекторът гръмна и чакахме с часове на площадката.
Бяха се оплаквали безкрайно от горещината, от дългото чакане, от скапаната храна за вечеря.
— И това бе всичко? — Той бавно пристъпи до нея, гол под халата си.
— Разбира се. Защо?
Той сграбчи кичур от косата й и дръпна главата й рязко назад, извивайки я с пълна сила; тя се задъха, опитвайки се да се изтръгне от него.
— Никога не ме лъжи!
— Ърни!… Аз… — но думите замръзнаха на устните й. По очите му позна, че той знаеше, че Спенсър е бил в студиото при нея. — Посети ме един стар приятел… това е всичко…
Той отново силно дръпна косата й и очите й се изпълниха със сълзи на страх и болка.
— Не ме лъжи! Това е онзи от Корея, нали?
Той бе хитър, а изчисленията му бяха точни. Бе заподозрял това, когато камериерката му каза, че я бе търсил мъж, след което той отиде на снимачната площадка, за да види дали имаше някой при нея. Пристигна тъкмо навреме, за да ги види как влизат в гримьорната й. Изчака достатъчно, за да се появят отново, вгледани един в друг като стари гаджета.
— Да… да… — не й стигаше въздухът, той усукваше косите й в ръката си. — Той беше… Съжалявам… Не знаех, че ще се разстроиш…
— Глупава кучка — той я зашлеви силно по лицето и тя прелетя половината от стаята. — Ако още веднъж се срещнеш с него или му се обадиш, ще ти се случи нещо наистина гадно. Ясно ли е, госпожице Невинност?
— Да… Ърни, моля те…
Бе ужасена. Никога не го бе виждала в тази светлина.
— А сега се съблечи.
Тя ахна като видя изражението на лицето му, а той дори не бе пиян. Но нещо в погледа му я ужаси, когато той закрачи целеустремено към нея. Разкъса халата й на гърба й и тя застана трепереща и гола пред него.
— И запомни едно, ти ми принадлежиш! Никому другиго! Само на мен… защото аз те притежавам. Ясно ли е?
Тя кимна, по бузите й се стичаха сълзи, а той я зашлеви отново и без много да се церемони я запрати в близкото кресло. Сетне свали собствения си халат и се присмя на страха, който съзря в очите й.
— Точно така. Ще правя онова, което пожелая, защото си моя собственост.
И я облада с такава сила, с такава бруталност, че когато тя извика, този път не бе от удоволствие, а от болка. Когато той свърши, с един жест я запрати на пода, където тя остана ридаеща в агонията си.
Беше същото, което й бе сторил Том Паркър, донякъде и по-лошо, защото тя се бе доверила на Ърни. Би трябвало да замине със Спенсър този следобед. Сега вече го знаеше, но беше късно. Беше го разбрала късно, прекалено късно, а и бе ужасена какво ли би сторил той на Спенсър, ако наистина думите му съдържаха известна доза истина. А тя не би подложила Спенсър на каквато и да е опасност. Дори ако това й струваше живота.
Той я погледна и се изсмя — тя не смееше дори да вдигне очи.
— Ставай! — той отново я дръпна за косата, очите й бяха изпълнени с ужас. — И ако отново се срещнеш с него, Кристъл Уайът… ще те убия.
Той си легна, а тя отиде в банята да повърне, а когато се погледна в огледалото, видя, че очите й бяха празни. Той й бе дал всичко и сега смяташе, че я притежава. Едно бе сигурно, сега тя знаеше какво щеше да се случи, ако го оставеше заради Спенсър.