— Напълно — тя погледна хладнокръвно часовника си. — Трябва да сме там по обед, затова ти предлагам вече да се обличаш.
— Не съм дете, Елизабът. Нямам нужда да ми се казва какво да правя, кога да се обличам, кога да ям и кога да ходя на парти. Аз съм мъж и искам да живея с жена, която ме обича.
— Съжалявам.
Тя стана и отново го погледна студено. Той бе разрушил всякаква надежда за нещо подобно, но въпреки това тя нямаше да го пусне да си върви. А и бе убедена, че имаше друга. Която и да бе тя, нямаше да го получи.
— Ще трябва да се примириш с това, нали?
Тя тихо излезе от стаята и един час по-късно слезе долу, облечена в изряден тъмносин костюм, тъмносиня чанта от крокодилска кожа, обута бе в лачените обувки, които баща й й бе подарил за рождения ден. И макар да не искаше да се предава, Спенсър също бе облечен. Носеше сив костюм, а лицето му много би подхождало за погребение.
Тя забъбри приятно с него, сякаш помежду им не се бе случило нищо.
А той се чувстваше така, сякаш животът му бе свършил. Поне онази част от него, която имаше значение. Нямаше никаква надежда. А приятелят на баща й, както и можеше да се очаква, бе и сериозен, и влиятелен.
Предложи на Спенсър служба в правителствено учреждение, която би го заинтригувала, ако искаше да остане във Вашингтон и ако искаше служба, постигната благодарение на семейство Баркли. Предложената обаче бе наистина добра. Бе първото предложение, което го заинтересува, и той каза на мъжа, че ще го обмисли. Каза го повече от учтивост, отколкото искрено. Всичко, което искаше, бе да поговори с Кристъл. Ала когато й позвъни късно вечерта, след като Елизабът си бе легнала, научи, че и при Кристъл нещата не бяха се разбили по-добре. Ърни я наблюдавал денем и нощем, а веднъж или дваж й се сторило, че я следят. Страхуваше се дори да говори по телефона със Спенсър, но за късмет, когато Спенсър позвъни, Ърни бе излязъл. Каза му само, че Ърни я заплашвал. Но истината бе, че вече се страхуваше и за живота на Спенсър. Знаеше, че с Ърни шега не бива.
Напоследък Ърни се появяваше неочаквано на снимачната площадка, седеше в гримьорната й, следеше обажданията й, макар че те бяха съвсем малко. Единственото нещо, което й бе позволено, бе да ходи на работа и да се връща у дома при него. Повече не я би, не я изнасилва, не я докосна. Нямаше и нужда. Просто й бе казал, че ще убие Спенсър.
И на следващия ден, след като я изнасили, той се върна у дома с огромна диамантена огърлица. Усмихна й се дяволито, на картичката към огърлицата пишеше: Мисли си за нея като за колан на целомъдрието. С обич, Ърни. Сега вече тя не се съмняваше какво щеше да й се случи, ако се опиташе да го изостави заради Спенсър. Щеше да ги убие и двамата. Сигурна бе в това. А и той й го бе казал.
Вече знаеше какво трябваше да направи. Трябваше да изостави Спенсър за негово собствено добро. Дори не можеше да му каже защо. Страхуваше се даже да му каже истината, страхуваше се, че той щеше да отвърне на удара с удар или щеше да се върне в Калифорния да се опита да я отърве от Ърни.
— Какво става там? — гласът на Спенсър й се видя изтощен. Бе вече след полунощ и той бе емоционално изчерпан от напрежението на безуспешните си опити да убеди Елизабът да се разведат.
— Трудно е — отвърна тихо Кристъл. Говореше за пръв път с него от дни насам и при мисълта какво трябваше да му съобщи очите й се напълниха със сълзи. Но трябваше. Заради самия него.
— Това е най-мекото изявление на годината, нали?
Той се опита да се пошегува, но и двамата бяха потиснати и той го усети по гласа й. Беше направил първата си голяма грешка, когато реши да кара нататък и да се ожени за Елизабът, въпреки че вече знаеше, че не я обича. Бе послушал всички други, освен себе си. И беше убеден, че постъпва напълно правилно. Дори се бе опитал да се убеди, че я обича, че чувствата му към Кристъл бяха само плод на сляпо увлечение.
— Говори ли с Елизабът?
— Да. Не че съм постигнал нещо. Тя напълно отказва да сътрудничи, а освен ако не я набия или я заваря с някой в леглото, няма никога да получа основания за развод, без нейното съгласие. Няма обаче да се откажа. Просто имай търпение, Кристъл, ще я убедя.
Още не знаеше как, но щеше да го направи. Не бе готов обаче за последвалите думи на Кристъл. Те му подействаха като светкавичен удар на професионален боксьор в слънчевия му сплит.
— Няма нужда да го правиш. Ърни и аз говорихме за нещата и…
Тя едва не се задави, изричайки думите си, макар да се опита тонът й да прозвучи нормално. Това бе най-трудната роля в кариерата й, но бе убедена, че от нея зависеше животът на Спенсър — трябваше да го убеди, без значение какво щеше да си помисли той за нея сетне. Това вече не бе важно. Тя бе започнала да разбира каква роля играеше Ърни в Холивуд. Бе дочула какво говорят хората за него, след като я бяха виждали с него на снимачната площадка. Слуховете за връзките му я плашеха. Той далеч не бе онова, за което се представяше, предполагаше се, че зад него стояха много опасни хора. А за тях Кристъл представляваше просто едно перспективно богато златоносно находище.