Качи се горе и си приготви багажа, обади се на шефа си и му съобщи, че трябва да замине за Калифорния по личен въпрос. Той прояви разбиране и Спенсър му каза, че ще се обади веднага, щом разбере как стоят нещата. Сетне влезе в спалнята и видя, че Елизабът четеше вестник. Тя го погледна странно, а като погледна вестника, той разбра, че тя бе чела репортажа за убийството на Ърни. Точно над него имаше голяма снимка на Кристъл. Изглеждаше далеч по-малко красива, отколкото бе всъщност, но въпреки това изглеждаше удивително, с широкопола шапка и дълбоко деколте, русата й коса бе разпръсната по раменете й. Очите й гледаха право в читателя. Елизабът вдигна очи. Изражението на лицето й бе необичайно. Бе виждала тези очи, помнеше ги великолепно.
— Тя е момичето от нощния клуб, нали?
Това, че я бе запомнила, се дължеше на обаянието на Кристъл. Веднъж да я види, и човек не можеше повече да я забрави.
Той едва-едва кимна. Истината вече бе излязла наяве. Бе я излъгал за Кристъл още в началото, но тогава все още си казваше, че бе влюбен в Елизабът Баркли. Пак кимна и погледна Елизабът. Изпитваше тъга, съжаление и вина. Но бракът им бе сбъркан още в началото му и двамата го знаеха.
— Странно — промълви Елизабът сякаш на себе си, — винаги съм знаела, че е тя. Още помня лицето ти онази нощ. Изглеждаше като поразен от мълния.
Той се усмихна. Това бяха тъкмо думите, които бе използвал тогава, когато й говореше за онова, към което се стремеше. Дори и когато казваше на Елизабът в Палм Бийч, че искал гръм и мълнии, той пак си бе мислил за нея.
— Заминаваш ли? — погледна го отново тя.
— Да.
Тя кимна и угаси лампата. Легнал до нея, той можеше да мисли единствено за хвърлената в затвора Кристъл.
Тридесет и трета глава
Вратата се отвори със зловещо подрънкване. Въведоха го в малка стая с голям прозорец, очукана дървена маса и два стола. Пазачът излезе и заключи зад себе си вратата. Ужасно бе дори само да си там, вътре.
Той бе направо зашеметен, когато въведоха Кристъл — облечена в синя блуза, ръцете й бяха извити назад и заключени в белезници. Очите й бяха широко разтворени от ужас, сърцето му се сви, докато освобождаваха ръцете й и сетне я оставиха насаме с него. Като неин адвокат той дори не посмя да я целуне. Можеше само да я гледа и да усети същата онази огромна вълна на обич, която винаги го бе поглъщала. А когато погледите им се срещнаха, той нито за миг вече не се съмняваше, че и тя го обичаше. Изминалата година сякаш се стопи и изчезна. Почувства се силен до нея.
Подозираше, че стаята се подслушва, затова говореше шепнешком. Протегна ръка и хвана нейната, без да й каже нищо за онова, което изпитваше. Тя стисна силно ръката му, очите й бяха изпълнени със сълзи. Толкова й бе липсвал, а и последната година бе истински кошмар.
— Добре ли си?
Тя кимна и седна, все още държеше ръката му, а той изчака няколко минути, преди да зададе какъвто и да било въпрос. Обсъдиха всичко и той бе ужасен от историята й, Салваторе я бе държал като робиня, добре пазена в пословичната златна клетка. През последните месеци тя била негова затворничка и можела да прави само онова, което той й разрешавал. Филмите, приемите, появите пред обществото, излизанията й. Останалото време я държал у дома под силна охрана. Тя се карала непрестанно с него за това. Не представлявала истинска заплаха за него. В живота й не бе имало друг мъж от Спенсър насам.
— Има ли свидетели на тези караници?
— Камериерките — кимна тя. — Шофьорът.
— А негови приятели?
— Неколцина. Повечето ги водеше в Малибу. Вършеше собствените си дела тайно.
Тя подозираше също така, че се срещал и с други жени. През последните месеци я бе насилвал сексуално няколко пъти, бе насинил окото й, поради което две седмици не могла да се яви на снимачната площадка и подмятания за това се появили във вестниците. Бяха съобщили, че катастрофирала и лицето й било прекалено наранено, за да ходи на работа. Вместо това тя работила върху звукозаписите, вече била започнала да пее във филмите си.
Спенсър бе ужасен от историята й.
— Защо не ми се обади?
— Каза ми, че ще те убие, ако изобщо те потърся отново. Разбра кой си, когато те видя. Ето защо… — тя се поколеба, — ти се обадих миналата година и ти казах, че всичко е свършено. Страхувах се за теб.
Погледна го тъжно, знаеше каква болка му бе причинила. Сърцето му се сви — тя го обичаше и се бе опитала да го предпази. Той й се усмихна, а тя му съобщи, че Ърни нееднократно заплашвал, че ще убие и нея, особено напоследък, когато тя непрекъснато се карала с него за договора си.