— Всичките пари ги вземаше той. Всичките. Аз получавах само пари за дрехи.
Досущ като проститутка със сутеньора си. Но Спенсър не й го каза, просто седеше и слушаше, водеше си бележки, когато тя казваше нещо важно. За нея това бе ужасен период, един кошмарен живот.
— Преди си мислех, че му дължа толкова много. Не разбирах какво всъщност правеше той.
Тя вдигна очи и погледна Спенсър, а неговото сърце отново се размекна, докато я слушаше. Особено пък сега, когато тя му съобщи защо му бе казала да не се връща в Калифорния.
— Предполагам, че винаги си е мислил, че ме притежава. За него бях просто един предмет. Нещо, което е купил евтино и печели много от него, досущ като едно добро капиталовложение. И в началото той винаги успяваше да ме накара да мисля, че прави всичко това заради мен — тя погледна тъжно Спенсър. — Понякога наистина си мислех така. Но той ми взе всичко, което имах, дори и теб.
На Спенсър това му бе съвсем ясно.
— И сетне — какво?
— Карахме се много пъти.
— Пред хората ли?
— Понякога — бе откровена с него. — Веднъж казах на Хеда, че смятам да прекратя договора си и да си намеря импресарио. След това той едва не ме уби. Мисля, че може би някои други контролираха тази сделка и той се страхуваше от тяхната реакция. Но аз не знаех това, защото никога не видях договора си, а когато го подписвах, бях достатъчно глупава да не го прочета.
Тя бе изгубила дори връзката си с Хари и Търл. Най-накрая Салваторе я бе изолирал от всички. Бе й разрешено само да работи и тя се снимаше във все по-големи и по-добри филми. Инвестицията се отплащаше добре. Все едно ставаше дума за състезателен жребец.
— Вечерта, когато той бе убит, карахте ли се?
— Само веднъж, на плажа, както ти казах. Но този път аз му отвърнах. Ударих го силно. Мисля, че ухото му кървеше, когато се върнах в къщата, но пет пари не давах за това. Мразех го, Спенсър. Той бе зловещ човек и си мисля, че той наистина би могъл да ме убие.
— Някой видя ли го, че кърви? Или че го удари?
— Мисля, един съсед. Разхождаше кучето си по плажа. Той каза на полицията, че ме видял как нападам Ърни с пръчка. Не бе така, държах клечка, изхвърлена от морето, но го ударих с другата си ръка.
Спенсър кимна и си отбеляза това в бележника, заслушан в разказа й. Край прозореца мина един пазач.
— И сетне?
— Върнах се в къщата, а когато той дойде, ме удари.
— Остави ли белег? Тя поклати глава.
— Този път не. Повечето пъти внимаваше да не ми оставя белези. Не искаше да отсъствам от работа. Ако не ходех на работа, той и приятелите му можеха да загубят пари.
— Кои са те? Знаеш ли? — но тя само поклати глава. — Какво стана сетне?
Той внимателно реконструираше случилото се. Искаше да разполага с всички подробности, когато наемеше адвокат да я защищава. Щеше да наеме най-добрия, безпокоеше се, че никога досега не бе водил криминално дело. А тя се нуждаеше от най-добрата защита и той щеше да й я осигури.
Кристъл въздъхна и издуха носа си в чистата бяла кърпичка, която той й подаде. Погледна го признателно и пое дълбоко дъх, притворила очи, опитвайки се да си спомни.
— Не знам… Ходех из къщата… Карахме се дълго. Счупих една лампа.
— Как?
— Хвърлих я по него.
— Удари ли го?
— Не — тя се усмихна мрачно, през сълзи, — не улучих. — Сетне усмивката й се стопи. — После той ми каза, че очаква някого, затова да си вървя в къщата в Бевърли Хилс.
— Каза ли кого очаква?
Тя поклати глава:
— Никога не казваше.
— Някой видя ли те да си отиваш?… Някой съсед? От прислугата?
— Нямаше никой. Бяхме сами.
— По кое време си тръгна?
— Към осем часа. Бях на работа на другия ден. Този ден бях свободна, но не исках нищо друго, освен да си легна. Той каза, че ще нощува в Малибу. А сетне… повече изобщо не съм го виждала или чувала. Мислех си, че всичко е наред. Отидох на работа в пет сутринта, както обикновено ме откара шофьорът — и сетне думите я задавиха. — Полицията дойде на снимачната площадка в девет… казаха… казаха, че е мъртъв. Намерили го прострелян с пет куршума в главата, според тях бил умрял в полунощ.
— Намерили ли са пистолета? Тя кимна, уплашена.
— Да… бил изхвърлен на плажа. Някой се е опитал да се отърве от него, но, предполагам, не го е хвърлил достатъчно надалеч… а на плажа имало отпечатъци от женски стъпки… и Спенсър… — тя се разрида… — Кълна се, че не съм го убила.