Той стисна ръцете й.
— Виждала ли си някога този пистолет? Тя кимна.
— На Ърни бе. Виждала съм го в писалището му няколко пъти, но мисля, че в крайна сметка се бе уплашил да не би да го използвам и повече не бях го виждала, докато… докато полицията не ми го показа вчера сутринта.
— Познаваш ли някой, който би могъл да го ликвидира?
— Не знам… Не знам…
Очевидно тя бе имала достатъчно основания да го направи през последната година, но Спенсър знаеше, че това в никой случай не означаваше, че тя го бе убила. А при характера на връзките, в които той подозираше Салваторе, убиецът би могъл да бъде всеки. Някой, когото бе измамил в сделка, подчинен, който го мрази, а дори и босовете му. Ала Спенсър знаеше също така, че който и да бе той, ако наистина бе част от подземния свят, всичко щеше да бъде грижливо покрито и истинският убиец никога нямаше да бъде разкрит. Бяха оставили Кристъл на топа на устата. Примката се бе стегнала чудесно около врата й.
Шепотът й прозвуча в грозната стая.
— Какво смяташ, че ще стане?
Не му се щеше да отговаря на въпроса й. Ако не я отървеше, щеше да получи доживотен, ако не и по-лошо. А той дори не щеше и да помисли за това. Знаеше само, че не биваше да го допусне.
— Не искам да те лъжа. Процесът ще бъде труден. Имала си и възможността, и мотивите да го извършиш, а нямаш алиби. Това е отвратителна комбинация. Прекалено много хора знаят за неприятностите ти с него, по дяволите, всеки би намразил този мъж. Страшно бих искал някой да те е видял как си отиваш онази вечер или как пристигаш в къщата в Бевърли Хилс. Сигурна ли си, че никой не те е видял?
— Мисля, че е така. Не мога да си представя кой би могъл да ме види.
— Добре де, помисли си. Ще ни е необходим страшно добър следовател за този случай.
Вече бе решил да плати за всичко. Знаеше, че тя нямаше и петак. Салваторе бе й взел всичко.
— Какво ще правиш сега? — тя го погледна с изплашени очи.
Трябваше да се връща в килията си и това я ужасяваше. Всички пазачи я зяпаха, а неколцината й съкилийнички проявяваха значителен интерес към тяхната малка кинозвездичка, както я наричаха.
Кристъл Уайът бе звездата на лосанджелиския затвор и Спенсър възнамеряваше да я измъкне колкото е възможно по-скоро. Но всичките му опити да я освободи под гаранция този следобед се оказаха безуспешни. Опита обвинението да бъде променено на непредумишлено убийство, но не успя и тя трябваше да остане в затвора до процеса. Просто трябваше да се опита да се държи, каза й той и се върна в хотела, за да проведе няколко телефонни разговора.
Обади се на двама свои състуденти от правния факултет и от тях получи имената на най-добрите адвокати по наказателни дела в Л.А. Повечето от тях обаче не се заинтересуваха от делото, виждаше им се предрешено, а неколцина намекнаха, че дело, в което са замесени гангстер и гаджето му, било твърде елементарно. Бе вбесен, когато свърши разговорите си.
Решението само му се натрапи, той не би доверил съдбата й на нито един от тях. Щеше сам да поеме защитата й, молеше се само да не й навреди. Бяха заложили всичко. Нейния живот и тяхното бъдеще.
Същата вечер той позвъни на Елизабът и в държавното учреждение, където работеше, и им съобщи, че остава за процеса. Босът му съвсем не бе очарован, а Елизабът бе бясна. Той добре помнеше заплахите, които му бе отправила, преди да замине, но това вече нямаше никакво значение. Животът на Кристъл бе под заплаха и той бе решен да я защити.
— И колко време ще продължи това, Спенсър? — попита го тя, когато й каза, че бе приел да бъде неин официален защитник.
— Още не знам. Тя има право на процес до трийсет дни, а той може да продължи след това седмици. Мисля, че ще остана тук най-малко два месеца, може би и по-дълго.
Той въздъхна и докато разговаряха се отпусна на дивана. Бе безкрайно дълъг ден, а освен дето бе чул историята от Кристъл, не бе постигнал нищо друго.
Елизабът бе бясна заради намерението му да остане толкова дълго в Калифорния.
— Май не възнамеряваш да се върнеш у дома за Коледа.
До нея оставаше само месец и, както винаги, те трябваше да отидат с родителите й в Палм Бийч.
— Не мислех, че ще съм добре дошъл.
— И не си, но какво, по дяволите, мислиш, че мога да кажа на родителите си?
Така си беше. Да се запази репутацията за нея бе далеч по-важно, отколкото да се спаси бракът им. За него обаче този брак вече не съществуваше, още повече след като бе научил истината за Кристъл.
— Не мисля, че ще трябва да им казваш нещо. Процесът ще гърми по вестниците с месеци.
Неколцина фоторепортери бяха блеснали със светкавиците си, когато излизаше от затвора, и той очакваше да види снимката си във вестниците още следващата сутрин.