Но и Спенсър се бе подготвил добре, не се бе поскъпил на разходи да докара хора, които да помогнат в защитата й. Пърл говори за невинността й, за трудолюбието й, за здравия й морал. Хари я обрисува не като певица в евтин бар, а като сладък, малък ангел. Докато те свидетелстваха, Кристъл се разплака — гледаше ги с благодарност от мястото си на скамейката на обвиняемия. От своя страна следователят, нает от Спенсър, бе открил всеки оберкелнер, всяка камериерка, всеки фризьор в Холивуд, който бе видял как Салваторе бе тормозил Кристъл. Имаше намеци за изнасилване в къщата в Малибу, стана дума за договор, който тя не бе разбрала, за побои, тормоз и обиди от всякакъв род. Спенсър дори разказа как бе изнасилена като дете, докато тя нещастно се взираше в дланите си, спомняйки си сцената в хамбара с Том Паркър. Бе момиче, което бе съсипвано отново и отново и все пак бе оцелявало винаги; момиче, което се трудеше упорито, което се справяше добре, което никога не бе засегнало никого, докато Ърни не се бе опитал отново да я изнасили, докато не я бе пребил и заплашвал. И тогава тя го бе убила.
Нямаше никакъв смисъл да го отричат. Той знаеше, че ако се опиташе, щеше да изгуби процеса, затова се съсредоточи върху обрисуването на чудовището. Чудовище, което се бе опитало да унищожи това момиче без семейство, без приятели, без никой на този свят, който да го защити. Онова, което той разказа, ги накара да намразят Ърни за стореното. В последния ден самата тя застана до свидетелската банка, изглеждаше тъй млада и изплашена в простата си сива рокля, че всички членове на журито я гледаха с възхита. Когато Спенсър завърши пледоарията си, той се молеше да ги е спечелил.
Бе процес, който ги покърти до дъно, но все пак те обмисляха решението си два дни, преглеждаха доказателствата, спориха помежду си. Двамина от мъжете все пак бяха убедени, че бе виновна в предумишлено убийство.
Докато ходеше напред-назад из залата с Кристъл в очакване на присъдата, Спенсър не смееше да я погледне. Ако загубеше делото, с живота й бе свършено. За него бе мъчително дори да стои там, до нея. Тя говореше рядко, само го поглеждаше с огромните си сини очи, а когато съдебният пристав ги призова да влязат, коленете й се разтрепериха така, че едва пристъпваше до Спенсър. Съдията й нареди да стане, а сетне се обърна към председателя на журито да обяви решението му.
Кристъл притвори очи в очакване. Не бе в състояние дори да мисли, докато слушаше. Бе обвинена в предумишлено убийство, затова нямаше никаква друга алтернатива, освен една: виновна или невинна.
Планирала ли го бе? Искала ли го бе? Съзнаваше ли какво прави, когато го бе застреляла най-хладнокръвно? Или той я бе заплашил и тя, борейки се за живота си, бе натиснала спусъка? Ако бе така, тя бе невинна, макар че оттук нататък всички щяха да мислят, че тя го бе убила. Тази перспектива я потискаше силно и тя бе настоявала цели седмици пред Спенсър, че не го бе убила, дори не е била там, когато са го застреляли. Ала Спенсър знаеше, че не би могъл дори да зачекне подобна тема. Единственото, което бе в състояние да направи, бе да постигне процес, в който не Ърни, а тя да изглежда като жертвата.
— Как смятате, господин председател на журито, виновна ли е обвиняемата в предумишлено убийство или е невинна?
В крайна сметка всичко бе сведено до този прост въпрос. Стори им се, че последва безкрайна пауза.
Председателят се прокашля и като я погледна, Спенсър се опита да отгатне решението по лицето му. Доволен ли бе от решението? Или журито вече съжаляваше за това, което трябваше да изнесе? Не успя да разбере.