— Не, още е там. В онова, което остана от ранчото. Продадоха ливадите още преди години. Вече няма добитък. Мисля обаче, че лозята са все така добре, поне хората го казват. Аз самият отдавна не съм ходил натам. Знам обаче, че доктор Гуд я посещава често. Болна е от миналия юли — той отново замълча, сетне погледна нея и Спенсър. — Не мисля, че й остава много време, Кристъл. Ако това означава нещо за теб.
Тя тъжно поклати глава.
— За мен всичко отдавна свърши. Той кимна. Сам се бе сетил, че е така.
— Веднъж или два пъти възнамерявах да ти пиша, в случай, че би искала да я видиш, преди да умре.
Кристъл поклати глава, опита се да отхвърли детските спомени от съзнанието си. Тях ги нямаше вече, както го нямаше и ранчото.
— Не виждам някакъв смисъл, а и в крайна сметка не мисля, че ще поиска да ме види. Не съм я чувала, откакто заминах. Беки тук ли е?
Щом майка им бе на смъртно легло, помисли си тя, може би тя си бе дошла от Уайоминг.
— Сестра ми каза, че идвала за малко по Коледа. Аз обаче не я видях. Сега си е у дома.
Кристъл кимна, изпита донякъде облекчение, че сестра й я нямаше. За нея Беки бе без значение, както впрочем бе било винаги. Хората, които бе обичала, бяха мъртви, с изключение на онези, с които сега разговаряше във всекидневната на Уебстърови.
След обяда всички отидоха на дълга разходка, а сетне Бойд се върна на работа. Обещаха му да се отбият да го видят, преди да напуснат града.
Спенсър и Кристъл още не бяха решили къде да отидат. Той си помисли, че може би на нея би й се понравило да посети лозарския край и да отседнат в някоя малка, уютна странноприемница. Но когато най-сетне си тръгнаха от дома на Хироко, Спенсър зави погрешно и изведнъж лицето на Кристъл пребледня. Колата вървеше покрай самото ранчо. Той също го позна и я погледна внимателно.
— Не искаш ли да спра за малко? Никой няма да узнае, че сме тук. Щом майка ти е толкова зле, тя няма да се скита насам.
С едва забележимо кимване тя му посочи един обрасъл с бурени път.
— Води право към реката.
Той обаче се опасяваше да не повреди колата, затова слязоха и я хвана за ръка. Повървяха известно време, Кристъл мълчеше и изведнъж спря — бяха стигнали до малко сечище и той забеляза трите гроба в него. Там бяха погребани баща й, Джарид и баба й; сякаш я очакваха и тя да дойде тук.
Тя мълчаливо избърса очите си. Той я прегърна през рамо и те бавно поеха обратно през високата трева. Той си спомни сватбата на Беки, босоногата Кристъл в бялата й рокля, с блесналата й на слънцето като платина коса.
Сетне тя внимателно се отстрани от него. Застана загледана в къщата на ранчото, в която се бе родила. Накара я да си спомни отново за баща й, мъчно й бе да я види отново.
— Искаш ли да влезеш вътре? Ще дойда с теб — наблюдаваше я внимателно и сякаш усещаше мъката й.
— Не знам какво да кажа след всичкото това време.
— Здравей е винаги добро като начало — тя се извърна и му се усмихна.
— Умник.
Те се засмяха и тръгнаха да си вървят, но неочаквано се хлопна врата и видяха, че посещаващата я медицинска сестра си тръгваше. Доктор Гуд бе застанал на вратата, а Кристъл хвърли един поглед към Спенсър. Той й кимна насърчаващо. Тя дълго се колеба, но сетне бавно пое към къщата, която някога бе изпълнена с хора, които бе обичала, а сега бе пълна само с изтляващи спомени.
— Хайде, върви — прошепна й той, а тя стисна ръката му и след малко бе вече пред стъпалата на входната врата.
Дланите й бяха влажни. Доктор Гуд я гледа дълго и някак странно. Бе я познал и бе изненадан, че бе дошла. Нямаше я толкова дълго време, а и бе заминала след голям скандал.
— Откъде разбра? — попита той.
— Какво да съм разбрала? — погледна го Кристъл, сякаш отново се бе превърнала в дете.
— Тя ще си отиде всеки миг. Ако искаш да влезеш, сега е будна.
И изведнъж Кристъл се замисли дали това нямаше да бъде прекалено силен шок за нея след всичките тези години.
— Не съм я виждала от шест години. Не съм сигурна дали би искала да съм тук при сегашното й положение.
— Когато хората знаят, че умират, нещата стават по-различни — той говореше тихо; запита се кой ли бе мъжът с нея. — Омъжена ли си вече?
Тя поклати глава, а той не й каза нищо повече. Не знаеше къде е била, нито какво бе правила. Беше прекалено зает с грижите си за болните. Дочул бе, че отишла в Холивуд да става кинозвезда, но сега не му приличаше на звезда. Виждаше му се същата, само малко по-голяма, може би малко по-слаба, но все така хубава, както винаги.